Неочаквано Синдер се улови, че се усмихва.
— Ще направя всичко възможно да те уредя със сензори следващия път, когато отидем на Земята. — И тя продължи да си играе с чипа. Той се преобръщаше, потропваше, обръщаше се, завърташе се. — Как се чувстваш, Ико? Свикваш ли с живота на система за автоматичен контрол? Става ли ти по-лесно?
Нещо забуча на компютърното табло.
— Шокът вече изчезна, но пак продължавам да се чувствам, сякаш се опитвам да бъда по-силна, отколкото съм в действителност, и ме е страх, че ще разочаровам всички. Отговорността е тежка. — Жълтите лампички по пода светнаха. — Но в Париж се справих отлично, нали?
— Беше невероятна!
Температурата в машинното отделение скочи рязко нагоре.
— Бях съвсем невероятна!
— Всички щяхме да умрем, ако не беше ти.
Ико изпусна един необичайно остър звук, който според Синдер сигурно беше притеснено кикотене.
— Предполагам, че не е чак толкова зле да си кораб. Докато ти имаш нужда от мен, разбира се.
Синдер се усмихна самодоволно.
— Ико, щедростта ти е голяма… като теб.
Един от вентилаторите в двигателя намали.
— Това беше шега, нали?
Синдер се засмя и опита да завърти чипа като пумпал на върха на пръста си. След няколко упражнения вече се научи и сега можеше да го гледа как блести и танцува без никакви усилия.
— Ами ти? — каза Ико след миг. — Как се чувстваш като истинска принцеса?
Синдер трепна. Чипът падна от пръста й и тя едва успя да го хване.
— Досега изобщо не е толкова забавно, както би си помислил човек. Ти какво каза за това да имаш твърде много сила и отговорности и да се страхуваш, че ще разочароваш всички? Звучеше ми доста познато.
— И аз така си помислих.
— Сърдиш ли ми се, че не ти казах?
Последва дълго мълчание, което сви стомаха на Синдер на възел.
— Не — най-сетне рече Ико и на Синдер й се прииска детекторът й за лъжа да може да работи и на андроиди или на кораби. — Но се тревожа. Преди си мислех, че кралица Левана все някога ще се умори да ни търси и най-накрая ще можем да се приберем у дома. Или поне да се върнем на Земята и отново да заживеем нормално. Но това никога няма да стане, нали?
Синдер преглътна с мъка и отново започна да върти чипа на пръстите си.
— Не, не мисля.
Чат, чат, чат.
Тя въздъхна дълго, превъртя чипа за последен път и го стисна в юмрук.
— Левана ще убие Кай след сватбата. Ще изчака да я коронясат като императрица, после ще го убие, а цялата Източна република ще остане под нейна власт. След това е въпрос само на време да завладее и останалата част от Съюза. — Тя отметна косата от челото си. — Или поне така ми каза онова момиче. Програмистката на кралицата.
Тя отпусна хватката си — изведнъж се беше уплашила да не би металната й ръка да счупи чипа, докато тя не внимаваше.
— Но аз харесвам Кай.
— Ти и всяко друго момиче в галактиката.
— Всяко момиче ли? Да не би най-сетне да включваш и себе си в това число?
Синдер прехапа устни. Знаеше, че Ико си беше спомнила как Синдер винаги дразнеше Пеони заради безнадеждното й влюбване в принца, като сама се преструваше, че е имунизирана срещу подобна болест. Но сега всичко й се струваше, че се е случило много, много отдавна. Почти не помнеше онова момиче, което беше тогава.
— Знам само, че не мога да го оставя да се ожени за Левана — рече тя с рязък глас. — Не мога да го оставя да поеме по този път.
Тя вдигна чипа между палеца и показалеца си. Все още чувстваше ръката си прекалено нова. Беше толкова чиста, без никакви петна. Присви очите си и остави електрическия поток да потече по гръбнака й и да стопли китката й, докато ръката й не заприлича на човешка. С кожа и кости.
— Съгласна съм с теб — рече Ико. — Тогава какво смяташ да правиш?
Синдер преглътна и смени обаянието. Плътта на ръката й отново се превърна в метал, но не в безупречното титаново покритие, а в обикновена стомана, очукана от времето, мръсна, захабена по пукнатините, малко дребна ръчичка, малко скована. Старата й киборгска ръка. Онази, която винаги криеше под тежките памучни ръкавици на петна. А веднъж скри и под копринените.
Момичето, което беше тогава. Момичето, което винаги се бе опитвала да скрие.
В ъгъла на окото й светна оранжевата лампичка. Тя не й обърна внимание.