Но вината на мига я загриза. Тя не знаеше какво влияние оказваше върху човека това манипулиране на мозъка. И освен това не искаше да е като онези лунитяни, които се възползваха от силата си само защото можеха да го направят. И изобщо не искаше да е лунитянка.
Тя изпъшка и духна един кичур от лицето си. После се мушна в дупката, останала в стената, след като изкърти писоара.
Трън вдигна очи, когато тя спря пред него с ръце на кръста. Все още изглеждаше замаян и макар Синдер да не искаше да си признае, той всъщност беше доста привлекателен — при условие, че момичето случайно хареса тази четвъртита челюст, ясните сини очи и дяволитите му трапчинки. Въпреки че отчаяно плачеше за подстрижка и бръснене.
Тя пое дъх, за да се успокои.
— Накарах те по моя воля да направиш нещо, а не трябваше. Злоупотребих със силата си и се извинявам.
Той погледна металната й ръка и стърчащата от пръста й отвертка и примигна.
— Ти същото момиче ли си? Онова, което беше тук преди малко? — попита той с учудващо ясен глас въпреки силния американски акцент. По някаква причина Синдер очакваше след манипулирането той да заваля думите.
— Разбира се.
— О! — Той свъси вежди. — Преди малко изглеждаше много по-хубава.
Синдер се наежи и дори помисли дали да не оттегли извинението си. Но вместо това скръсти ръце на гърдите си.
— Кадет Трън, нали така?
— Капитан Трън.
— Според досието ти, когато си дезертирал, си бил кадет.
Той се смръщи все така озадачен, но после лицето му се проясни и той вдигна пръст.
— Портскрийнът в главата ти?
Тя захапа вътрешната страна на бузата си.
— Е, само ако държиш на техническите подробности — призна той. — Но вече съм капитан. Харесва ми как звучи. А и момичетата остават по-впечатлени.
Не особено впечатлена, Синдер посочи техническото помещение от другата страна на стената.
— Реших да те взема с мен в случай, че успеем да се доберем до кораба ти. Моля те… опитай да не плещиш толкова много.
Той беше скочил от леглото, още преди тя да довърши.
— Неустоимият ми чар те убеди, нали?
С въздишка тя се пъхна обратно в дупката, като внимаваше да не стъпи върху разкачените тръби.
— Значи този твой кораб — откраднал си го, нали? От американската армия?
— Не обичам да мисля за него като за „откраднат“. Нямат доказателства, че не съм искал да им го върна.
— Шегуваш се, нали?
Той повдигна рамене.
— Ти също нямаш доказателства.
Тя го погледна с присвити очи.
— Да не би да имаше намерение да им го върнеш?
— Може би.
В ъгъла на полезрението й оранжевата лампичка замига — киборгската система на Синдер беше засякла лъжата.
— И аз така си помислих — тихо каза тя. — Могат ли да проследят кораба?
— Естествено, че не могат. Отдавна махнах оборудването за проследяване.
— Отлично. Което ми напомня нещо. — Тя вдигна ръка, прибра отвертката и след два опита успя да извади и ножчето. — Трябва да отстраним чипа ти.
Той отстъпи малко назад.
— Не ми казвай, че ти става лошо.
— Не, разбира се — той се изсмя неловко и стисна левия си ръкав. — Просто… ножчето стерилизирано ли е?
Синдер го изгледа заплашително.
— Не се сърди — сигурен съм, че държиш на хигиената и прочие, но просто. — Гласът му секна. Той се поколеба, а сетне протегна към нея ръката си. — Както и да е, все едно. Само гледай да не клъцнеш нещо важно.
Синдер се приведе над ръката му и допря острието до китката му, колкото се може по-нежно и внимателно. Там вече имаше избледнял белег — вероятно още от времето, когато за първи път е бягал от полицията.
Когато сряза плътта, пръстите му потръпнаха, но иначе Трън стоеше неподвижен като статуя. Тя извади кървавия чип и го метна в една купчина жици на пода. Сетне отряза една ивица плат от ръкава му и го накара да превърже с нея раната.
— Дали на мен така ми се струва, или този миг е съдбовен за връзката ни?
Синдер се изсмя. Като се обърна настрани, тя посочи решетката близо до тавана. Около нея имаше жици, които изпълзяваха от електрическото табло и се губеха в дузина дупчици по стените.
— Можеш ли да ме повдигнеш догоре?
— Какво е това? — попита Трън и събра пръстите си едни в други.
— Въздуховод. — Синдер стъпи на ръцете му, без да обръща внимание на пъшкането му, когато я повдигна. Беше го очаквала — заради металния крак беше много по-тежка, отколкото изглеждаше.