Но така и не знаеше колко пъти е успяла да го омае преди това. Колко ли пъти го бе измамила? Колко ли пъти го бе направила да изглежда като пълен глупак?
А дали все пак мръсното и чорлаво момиче от пазара не беше истинската Синдер? Момичето, което бе рискувало живота си, за да дойде на бала и да предупреди Кай, и то на нестабилния изкуствен крак и всичко останало.
— Няма значение — рече той на глас на празния кабинет и на откъснатия крак.
Която и да беше Лин Синдер, тя вече не беше негова грижа. Скоро кралица Левана щеше да отпътува за Луна и щеше да отведе Синдер като затворник. Такава беше сделката и Кай бе дал съгласието си за нея.
Той бе принуден да направи избор на бала и веднъж завинаги бе отказал предложението за брачен съюз на Левана. Бе решен никога да не поставя народа си под властта на толкова безсърдечна императрица и в този момент Синдер се оказа последният му коз. Мир в замяна на киборга. Свобода за народа му срещу лунитянката, която бе дръзнала да не се подчини на кралицата си.
Невъзможно бе да се предвиди колко дълго щеше да продължи това споразумение. Левана все така отказваше да подпише мирния договор за съюзничество между Луна и Земния съюз. Жаждата й да се възкачи на императорския престол или да стане завоевател нямаше да бъде заситена за дълго с жертвоприношението на едно обикновено момиче.
А следващия път Кай едва ли ще има какво да й предложи.
Той стисна косата си и насочи вниманието си обратно към поправката в закона на нетскрийна. Прочете първото изречение три пъти, без да може да осмисли думите. Трябваше да намери нещо друго, за което да мисли, каквото и да е, преди безкрайните въпроси да го подлудят.
Монотонен глас го прекъсна и той подскочи.
— Кралският съветник Кон Торин и министърът по националната сигурност, Хюи Дешал, молят да влязат.
Кай погледна часа. Шест и двайсет и две.
— Пуснете ги.
Вратата леко се отвори. Макар и двамата мъже да бяха облечени за работа, Кай никога не ги бе виждал в толкова смачкан вид. Очевидно ги бяха измъкнали от кревата набързо, макар че по тъмните кръгове под очите на Торин Кай съдеше, че и той не бе мигнал цяла нощ.
Кай стана да ги посрещне, като в това време докосна леко крайчеца на нетскрийна и той се прибра в бюрото.
— Рано сте се надигнали и двамата.
— Ваше Императорско Величество — с дълбок поклон проговори министър Хюи. — Радвам се да открия, че сте буден. За съжаление, трябва да ви съобщя, че имаме случай на нарушение на сигурността, който изисква незабавното ви внимание.
Кай застина. Терористична атака, неконтролируеми протестиращи… война, обявена от кралица Левана? Мислите му се прескачаха.
— Какво се е случило? Какво?
— В затвора в Нов Пекин е имало бягство — отвърна Хюи. — Преди около четирийсет и осем минути.
Раменете на Кай се сковаха от напрежение. Той хвърли поглед към Торин.
— Бягство ли?
— Да, двама затворници са избягали.
Кай се подпря на бюрото.
— Нямаме ли протокол за действие в подобни случаи?
— Да, имаме. Но обстоятелствата тук са необичайни.
— Защо?
Линиите около устата на Хюи станаха по-дълбоки.
— Ваше Величество, един от избягалите затворници е Лин Синдер. Бегълката от Луна.
Светът се обърна наопаки. Погледът на Кай падна върху киборгския крак, но той бързо вдигна очи.
— Как?
— Един от екипите ни направи анализ на видеозаписа от охранителната камера, за да определи как точно е действала. Научихме, че е успяла да омае един от пазачите и го е убедила да я премести в самостоятелно крило в затвора. Оттам е съумяла да пробие в системата за охлаждане на въздуха. — Изведнъж Хюи се почувства неловко. Той вдигна два прозрачни плика. В единия имаше ръка на киборг, а в другия — малък чип със засъхнала кръв по него. — Открихме това в килията й.
Кай раздвижи устни, но гледката го бе слисала. От една страна изпитваше любопитство, от друга — страх от отрязаната ръка.
— Това нейната ръка ли е? Защо я е свалила?
— Все още работим по детайлите. Знаем обаче, че се е добрала до товарната рампа на затвора. В момента се опитваме да завардим всички възможни пътища за бягство оттам.