Минаха под канала и Синдер чу, че равномерният звук от вода се усилва.
— Почти се добрахме до главния комбиниран ръкав — рече тя, отпърво нетърпелива да го стигнат, защото в тесния тунел беше горещо като на Марс, а и бедрата й вече я боляха от полуклекналото ходене. Но тогава я лъхна такава силна воня, че стомахът й се обърна и тя едва не повърна.
Вече нямаше да газят само в оттеклите се от дъжда води.
— О, чудно! — изохка Трън. — Кажи ми, че това не е, каквото си мисля, че е.
Синдер набърчи нос и се съсредоточи върху това да поема горещия въздух на малки глътки.
Миризмата стана почти нетърпима, докато напредваха мъчително през тинята, за да стигнат накрая до канализационната връзка, озовавайки се на ръба на една бетонна стена.
Вграденото фенерче на Синдер зашари по тунела под тях, като се стрелкаше по слузестите бетонни стени. Главният тунел беше достатъчно висок, че да ходят изправени. Лъчът на фенера се отрази в тясна метална решетка по протежението на отсрещната стена. Покрита с миши дарадонки, решетката беше достатъчно стабилна, че да издържа работниците от поддръжката. Между нея и двамата бегълци обаче прииждаше и се пенеше река от нечистотии, която беше широка поне два метра.
Синдер се пребори с поредния пристъп на гадене, когато смрадта от канала обгърна ноздрите, гърлото и дробовете й.
— Готов ли си? — попита тя и направи малка крачка напред.
— Чакай! Какво правиш?
— На теб на какво ти прилича?
Трън примигна към нея, после към каналните нечистотии, които почти не се виждаха в тъмното.
— Нямаш ли някоя джаджа в причудливата си ръка, която да ни пренесе оттатък?
Леко замаяна от инстинктивната реакция на тялото й да поема въздуха на малки глътки, Синдер му хвърли един кръвнишки поглед.
— Олеле! Как можах да забравя, че имам абордажна кука?
И като му обърна гръб, тя пое още една глътка от вонящия въздух и стъпи долу в мръсотията. Нещо се скашка под пръстите й. Течението блъскаше краката й, докато тя вървеше към другия бряг, а водата стигаше до бедрата й. Въпреки че вътрешно се гърчеше, Синдер се стараеше да върви по-бързо, като с мъка се удържаше да не повърне. Тежестта на металния крак я държеше здраво на земята, така че течението не можеше да я повали, и скоро тя стигна другата страна и се покатери отгоре на решетката. Опря гърба си на стената на тунела и погледна назад към мнимия капитан.
Той се взираше в краката й с неприкрито отвращение.
Синдер погледна надолу. Подгизналото й чисто бяло долнище сега беше станало зеленикаво — кафяво на цвят и стоеше прилепнало на краката й.
— Виж — викна тя и насочи фенерчето към Трън, — или ще се дотътриш дотук, или се връщаш обратно да си излежиш присъдата на спокойствие. Но трябва да вземеш решение, и то сега.
След порой от ругатни и закани, вдигнал ръце над главата си, Трън бавно нагази в мръсотията. През цялото време, докато се промъкваше към решетката, той се мръщеше, но най-сетне се изкачи при Синдер.
— Така ми се пада, като се оплаквам от сапуна — измърмори той и се отпусна на стената. Решетката се забиваше в босия крак на Синдер и тя премести тежестта си върху изкуствения.
— Дотук добре, кадет. А сега накъде?
— Капитан. — Той отвори очи и надзърна и в двете посоки на тунела, но отвъд слабата светлина, която се процеждаше от най-близкия канал, всичко се губеше в мрак. Синдер увеличи мощта на фенера си и той се стрелна по разпенената повърхност на водата и по сълзящите бетонни стени.
— Мястото е близо до стария парк Бейхай — каза Трън и се почеса по брадата. — Той накъде е?
Синдер кимна и се обърна на юг.
Вътрешният й часовник показваше, че са вървели само дванайсет минути, а на нея й се струваше, че са минали часове. С всяка крачка решетката се забиваше в ходилото й. Мокрите й панталони бяха залепнали за краката й, а потта се стичаше по врата й и от време на време тя си въобразяваше, че някой паяк е полазил под горнището й. Тогава изпитваше вина, задето така бе нахокала Трън. Не видяха нито един плъх, но ги чуха да се разбягват от светлината по безбройните тунели, които се разклоняваха под града.
Докато вървяха, Трън си говореше сам и човъркаше ръждясалата си памет. Корабът му със сигурност беше някъде около парка Бейхай. В индустриалния район. На по-малко от шест преки от линиите Маглев… е, добре де, може и да бяха осем.