Скарлет се отскубна, взе едно сандъче с пащърнак и репички и ги подаде на сервитьорката. Не отвърна нищо — не бе в състояние дори да се поинтересува кой беше той и защо беше толкова важно, че се е завърнал.
— Чудесно — каза тя и взе да пълни една кошница с червен лук.
— Забравила си, нали? Хайде, Скар, спомни си — това е уличният боец, за когото ти разказвах онзи… о, дали пък това не беше София?
— Уличният боец?! — Скарлет стисна очи — челото й започна да пулсира от главоболието.
— Той ли, Ем?
— Не бъди такава. Той е мил! И тази седмица почти всеки ден е тук и винаги сяда на някоя от моите маси, което определено означава нещо, не мислиш ли? — Скарлет не отговори и момичето остави сандъчето на земята, за да извади от джоба на престилката си пакетче дъвки. — Много е тих. Не е като Ролан и шайката му. Мисля си, че е свенлив… и самотен. — Тя мушна една лентичка в устата си и предложи на Скарлет.
— Свенлив боец? — Скарлет отказа дъвката с жест. — Чуваш ли се какви ги приказваш?
— Трябва да го видиш, за да разбереш какво искам да кажа. Има едни очи, които просто.
— Емили размаха ръка пред лицето си, сякаш беше слънчасала.
— Емили! — на вратата отново се бе появил Жил. — Стига си дрънкала, ами се хващай на работа. Чакат те на четвърта маса. — Той хвърли кръвнишки поглед на Скарлет — мълчаливо предупреждение, че ще ореже още униви от цената, ако продължава да разсейва работниците му. А после се вмъкна вътре, без да дочака отговор. Емили се оплези зад гърба му.
Скарлет подпря кошницата на хълбока си, затвори багажника и мина край келнерката.
— Той ли чака на четвърта маса?
— Не, той е на девета — измърмори Емили и вдигна зеленчуците от земята. Докато минаваха през запарената кухня, тя възкликна:
— О, как може да съм толкова глупава! Цяла седмица забравям да ти пратя съобщение, за да питам за grand-mere. Има ли нещо ново?
Скарлет стисна зъби, а в главата й като стършели забръмчаха думите от съобщението. Случаят се прекратява.
— Нищо — отвърна тя и разговорът им се изгуби в хаоса от крясъците на готвачите, които си викаха един на друг през плота.
Емили отиде с нея до склада и стовари там сандъчето. Скарлет побърза да се заеме с нареждането на кошниците, преди момичето да й е подхвърлило някоя и друга окуражителна дума.
— Не се тревожи, Скар. Ще се върне. — Каза Емили, както бе прието, и влезе обратно в таверната.
От толкова стискане челюстите на Скарлет започнаха да я болят. Хората говореха за изчезването на баба й, сякаш беше котка, която се е изгубила, но щом огладнееше, щеше да намери пътя към дома. Не се тревожи. Ще се прибере.
Но вече две седмици бяха изминали, откакто баба й я нямаше. Беше изчезнала, без да изпрати съобщение, без да се сбогува, без никакво предупреждение. Дори беше пропуснала осемнайсетия рожден ден на Скарлет, при все че седмица по-рано сама купи продуктите за любимата лимонова торта на внучката си.
Ратаите не я бяха видели да заминава. Андроидните работници не бяха записали нищо подозрително. Беше оставила портскрийна си, но съхранените на него съобщения, календарът и архивът от нета не даваха никаква следа. Това, че беше тръгнала без него, също беше доста подозрително. Та днес хората носеха портовете навсякъде със себе си.
Но най-лошото не беше, че е оставила портскрийна си или че не е приготвила тортата.
Скарлет беше намерила идентификационния чип на баба си. Идентификационният й чип! Увит в тензух на червени петна от кръвта и оставен като малък пакет върху кухненския плот.
По думите на детектива именно така постъпвали всички бегълци, които не желаели да бъдат заловени — изрязвали чиповете от ръцете си. Беше изрекъл думите, сякаш вече е разрешил загадката. Но Скарлет си помисли, че вероятно и за повечето похитители тази хитрост не бе никаква тайна.
Глава втора
Зад плота с топлите заливки, Скарлет забеляза Жил, който сипваше с черпака сос бешамел върху сандвич с шунка. Тя заобиколи от другата страна и викна, за да привлече вниманието му, но беше посрещната от раздразнението му.
— Свърших — рече тя също толкова навъсено. — Хайде, подпиши се, че си получил доставката.
До сандвича Жил наблъска една камара пържени картофи и плъзна чинията по металния плот към Скарлет.
— Занеси това на първа маса и докато се върнеш, аз ще съм оправил всичко.