Синдер извърна очи от предаването и в този миг усмивката му угасна.
— Чакай. Ти си била лунитянка?
— А ти си бил гениален престъпник? — Тя се завъртя на пети и влезе наперено в склада. — Къде е корабът?
— Чакай малко, малка изменнице. Едно е да избягаш от затвора, но съвсем друга работа е да станеш съучастник на някаква луда лунитянка. Това е над възможностите ми.
Синдер се обърна и го нападна.
— Първо, не съм луда. И второ, ако не бях аз, още щеше да стоиш в затвора и да гледаш влюбено портскрийна си. Задължен си ми. А и без друго теб вече са те набелязали като мой съучастник. И ако искаш да знаеш, на снимката приличаш на идиот.
Трън проследи жеста й. На екрана, точно до нейната, стоеше уголемена неговата затворническа фотография.
— Мисля, че изглеждам доста добре…
— Трън. Капитане. Моля те.
Той примигна и самодоволството му бързо бе заличено от рязко кимване.
— Добре. Давай да се измъкваме оттук.
Синдер въздъхна с облекчение и тръгна след Трън, който решително навлезе в лабиринта от кораби.
— Дано не е чак в средата.
— Не пречи — рече той и посочи нагоре. — Покривът се отваря.
Синдер вдигна глава и видя тънката цепнатина в средата на тавана.
— Това е удобно.
— Ето го и него!
Синдер проследи ръката на Трън. Корабът му беше по-голям, много по-голям, отколкото очакваше. Товарен кораб Рампион, А 214, клас 11.3. Синдер пусна ретина-скенера си и свали схемата на кораба, останала без думи пред онова, с което той разполагаше. В най-долната част се намираше машинното отделение и напълно оборудвана площадка с две сателитни капсули, а на основното ниво се помещаваха товарното отделение, кабината, кухнята, шест стаи за екипажа и една обща баня.
Тя заобиколи откъм главния вход и видя, че върху знака на Американската република набързо бе нарисуван силуетът на полегнала гола жена.
— Хубаво се е получило.
— Благодаря. Сам я нарисувах.
Макар да се безпокоеше, че картината лесно щеше да ги издаде, Синдер не можеше да сдържи възхищението си.
— По-голяма е, отколкото очаквах.
— Някога машината ми приютяваше дванайсетчленен екипаж — каза Трън и погали корпуса.
— Ще има достатъчно място тогава, че да не се срещаме често. — Синдер мина под отвора и зачака Трън да отвори, но когато се обърна назад, откри, че той любящо потъркваше лицето си в долната страна на машината и с нежно гукане й казваше колко много му е липсвала.
Синдер тъкмо се канеше да вдигне с досада очи, когато нечий непознат глас отекна в склада:
— Насам!
Тя се обърна и видя един мъж да се надвесва над тялото на Алак, което бе обвито в ореол от светлина. Мъжът беше облечен във военна униформа, която нямаше как да се сбърка — униформата на Източната република.
Синдер изруга.
— Трябва да тръгваме! Веднага!
Трън се приближи приведен към отвора.
— Рампион, паролата е: Капитанът е цар. Отвори капака.
Те почакаха, но капакът не помръдна.
Синдер повдигна вежди паникьосано.
— Капитанът е цар. Капитанът е цар! Рампион, събуди се! Аз съм Трън, капитан Карсуел Трън! Какво по…
Синдер му изшътка. От другата страна на корпуса на кораба четирима мъже се придвижваха в претъпкания склад, а фенерите им се отразяваха в колесниците.
— Може би акумулаторът е паднал — предположи Синдер.
— От какво? Нали само тук е седял.
— Да не би да си оставил фаровете включени? — сопна му се тя.
Трън се покашля важно и се приведе към кораба. Стъпките се усилиха.
— Може да е от системата за автоконтрол — размишляваше Синдер и ровеше из мозъка си. Никога не беше работила на нещо по-голямо от обикновена капсула, но едва ли бяха чак толкова различни. — У теб ли е ключът за ръчно управление?
Той примигна.
— Да, разбира се. Дадоха ми го, преди да си тръгна от затвора. Ей сега ще го извадя от джоба и излитаме.
Синдер му хвърли кръвнишки поглед, но замълча, тъй като през две пътеки от тях мина един офицер.
— Не мърдай оттук — прошепна тя. — Продължавай да опитваш да влезеш и ако успееш, отлитай незабавно.
— Къде отиваш?
Без да отговори, тя се прокрадна край кораба, а схемата вече се беше разгънала на ретина-дисплея й. Тя стигна до отвора за достъп и го отвори, колкото се може по-тихо, а сетне пропълзя в ходовата част на кораба, извивайки тялото си така, че да не докосва жиците и кабелите, които бяха наблъскани вътре. Затвори люка с тихо щракване и се намери обгърната в тъмнина. Втората вътрешна врата се оказа по-трудна за превземане, но с помощта на фенерчето и отвертката не след дълго Синдер се измъкна от изолационното помещение и влезе в машинното отделение.