Лъчът на фенерчето й се стрелна по масивния двигател. Върху сините линии, които покриваха зрението й, тя намери компютърното табло майка и се запровира към него.
Извади от ръката си универсалния кабел за свързване и го включи към главния компютърен терминал.
Фенерчето потъмня, тъй като собствената й енергия беше, пренасочена. Пред очите й се показа бледозелен текст.
„Диагностика на компютърна система.
Модел 135–8.2
5%. 12%. 16%.“
Глава десета
Над главата му нещо издрънча и Трън подскочи.
Мъжки глас попита:
— Чу ли това?
Трън клекна между краката на кораба и долепи гръб до един метален лост.
— Капитанът е цар — прошепна той. — Капитанът е цар, капитанът е ца…
Едва доловимо бучене завибрира над главата му. Близо до носа се запалиха бледите навигационни светлини.
— Капитанът е…?
Но преди да смогне да довърши, корабът се затресе. Люкът се отвори и рампата започна да се спуска към бетонния под. Сърцето на Трън подскочи и той се хвърли настрани тъкмо навреме, за да не го смаже.
— Ето там е!
Един лъч освети Трън, когато той се залюля върху спускащата се рампа, за да се покатери отгоре й.
— Рампион, затвори люка!
Корабът не реагира.
Чу се изстрел от пистолет. Куршумът изсвистя покрай лампата на тавана.
Трън се скри зад една от пластмасовите щайги в товарното отделение.
— Рампион, затвори люка!
— Не ми давай зор! Работя по въпроса!
Трън се вкамени, после вдигна очи и огледа тръбите на тавана.
— Рампион?
Последва тишина, която бе прекъсната от трясъка на рампата в бетона навън и тропота на ботушите на войниците, а сетне се чу скърцане и рампата започна да се вдига. Дъжд от куршуми заби по пластмасовите щайги, отскачайки от металните стени. Трън покри главата си и зачака рампата да се затвори достатъчно, че да препречи пътя на куршумите, а сетне се измъкна иззад щайгата и хукна към пилотската кабина.
Целият кораб се тресеше, когато рампата се затвори с трясък. Залп от куршуми отскочи от корпуса.
Като буташе настрани неотворените щайги, Трън бързо се затича към аварийните светлини, които обграждаха кабината. Удари си коляното в нещо твърдо и като зареди ругатня след ругатня, тръшна се на седалката на пилота. Прозорците бяха мръсни и в тъмния склад не се виждаше друго, освен мъждивите лампи в офиса на Алак и фенерите, които шареха по Рампион, търсейки друг вход за кораба.
— Рампион, приготви се за излитане!
Основните екрани и копчета на контролното табло светнаха, но само те.
От високоговорителите се чу същият сух женски глас.
— Трън, не мога да пусна автоматичното излитане. Трябва ръчно да вдигнеш самолета.
Той се облещи пред таблото.
— Защо корабът ми разговаря с мен?
— Това съм аз, идиот такъв!
Той наостри уши и се приближи към високоговорителя.
— Синдер?
— Чуй ме! В системата за автоматичен контрол има неизправност. Акумулаторът също не е наред. Мисля, че все пак ще може да тръгне, но ще се наложи да излетиш ръчно, без помощта на компютъра.
Думите отекнаха сухо в компютърния глас и бяха прекъснати от нов снаряд от куршуми по затворения люк на кораба.
Трън преглътна тежко.
— Без помощта на компютъра ли? Как така?
След кратка пауза отново се чу гласът и Трън си помисли, че въпреки монотонното му звучене може да различи крясъците на Синдер.
— Можеш да управляваш кораб, нали?
— Ъх. — Трън поогледа копчетата на таблото. — Ами май да.
Той изправи раменете си и дръпна лоста на тавана. След миг складът бе разсечен от слънчевата светлина и покривът се отвори в средата.
Нещо тропна силно отстрани на кораба.
— Добре де, чувам ви. — И Трън натисна стартера.
Двигателят забръмча и светлините на таблото потъмняха.