— Хей, Синдер — каза той, като се надвеси над нея. Повдигна клепачите й, но погледът й беше тъмен и празен. Като проточи врат, Трън долепи ухо до гърдите й, но дори сърцето й да биеше, пулсът й бе удавен от рева на двигателя.
— Хайде де — измърмори той и като взе ръката й, извади конектора от компютъра. Най-близкият панел угасна.
— Автоматичната система за управление е изключена — изпя някъде отгоре машинен глас и стресна Трън. — Включвам системата по подразбиране.
— Добър план — каза той под нос и хвана Синдер за глезените. Бавно я издърпа в коридора и я облегна на стената. От каквото и да бяха направени киборгските й части, то беше доста, доста тежко.
Той отново долепи ухо до гърдите й. Този път се чу слабо пулсиране.
— Събуди се — каза той и я разтърси. Главата на Синдер падна рязко напред.
Трън седна на пети и стисна устни. Момичето беше ужасно бледо и мръсно заради прехода им през канализацията на града, но на светлината в коридора се виждаше, че диша, макар и много слабо.
— Какво? Да не би да си имаш копче за включване или нещо друго такова?
Погледът му падна върху металната й ръка, от която все още висяха кабелът и накрайникът за свързване. Трън взе ръката й и я огледа от всички страни. Помнеше, че в три от пръстите й имаше фенерче, отвертка и ножче, но не знаеше какво бе скрито в показалеца й. Ако там имаше бутон за включване, то той не виждаше как да стигне до него.
Но от друга страна, конекторът.
— Точно така! — Трън скочи и едва не се блъсна в стената. Натисна нещо по екрана, който отваряше вратата към площадката с малките кораби. Щом влезе, над главата му се запалиха белите лампи.
Той хвана Синдер за ръцете, завлече я вътре и я остави между двата малки сателитни кораба, които клечаха като отровни гъби сред бъркотията от кабели и инструменти.
Като дишаше тежко, той отви кабела за зареждане на единия кораб, сетне спря и се вторачи в кабела на момичето, после в кабела на кораба, после в момичето… отново изруга и пусна и двата. Бяха мъжки. Дори и той виждаше, че няма как да се свържат.
Трън заудря с кокалчета слепоочията си и се насили да мисли, да мисли, да мисли.
Осени го нова идея и той погледна надолу към Синдер с присвити очи. Тя сякаш бе пребледняла още повече, но може и да изглеждаше така от светлината.
— О… — промълви той. Още една мисъл му бе хрумнала. — Олеле. Нали не мислиш, че… о, това е отвратително!
Той отпъди погнусата си и внимателно придърпа момичето към себе си, така че тялото й се отпусна над едната му ръка. С другата той заопипва през сплетената коса главата й, докато накрая намери малкото резенце точно над врата й.
Извърна поглед встрани, докато го отваряше и едва после се осмели да надникне с крайчеца на окото си.
В малката кутия в черепа й цареше пълен хаос от жици, компютърни чипове и превключватели, чието предназначение Трън изобщо не разбираше. Но той си отдъхна, щастлив, че контролният панел скриваше напълно от поглед мозъчната тъкан. Най-отдолу забеляза миниатюрен контакт, голям колкото двата накрайника.
— Ох — измърмори Трън и взе отново кабела от кораба, като се молеше да не прави огромна грешка.
Напъха края на кабела за зареждане в контролния панел. Той пасна точно.
Трън преглътна.
Нищо не се случи.
Настани се удобно, като държеше Синдер на една ръка разстояние. Отмести косата от лицето й и зачака.
След дванайсет удара на сърцето й нещо забръмча в черепа й. Звукът се засили, а после спря напълно.
Трън преглътна.
Лявото рамо на момичето рязко се дръпна от ръката му. Той я пусна на пода и главата й застана на една страна. Кракът й отхвръкна и едва не го удари в слабините, затова Трън се отдръпна назад и се облегна върху гумите на кораба.
Момичето пое бързо дъх, задържа го за няколко секунди, а сетне го изпусна, като издаде стон.
— Синдер? Жива ли си?
Последваха няколко по-леки спазма в изкуствените й крайници, а после тя сгърчи лицето си, като че ли бе отхапала лимон. Клепачите й потрепваха, но накрая смогна да го погледне с присвити очи.
— Синдер?
Тя се надигна и седна. За известно време устата и езикът се движеха, без да издадат никакъв звук и когато заговори, думите й излязоха силно завалени.