Выбрать главу

— Автоматичното управление… изцеди енергията ми почти докрай.

— Струва ми се, че не е било „почти“.

Тя се смръщи, без да разбира какво й казва, а сетне хвана кабела, включен в мозъка й.

Дръпна го силно и тръшна вратичката със замах.

— Отворил си контролния ми панел? — попита го тя и зад думите й този път малко по-ясно се долови гняв.

Той се смръщи.

— Не съм искал да го правя.

Синдер го погледна сърдито — не беше ядосана, но не изпитваше и благодарност. Дълго време те се взираха един в друг, а оттатък коридора моторът бръмчеше и една лампа в ъгъла започна ту да присветва, ту да гасне — скоро щеше да изгори.

— Е — измърмори накрая Синдер. — Може да се каже, че си мислил бързо.

На лицето на Трън изгря усмивка на облекчение.

— С това важните мигове в отношенията ни стават два, нали така?

— Ако под „миг“ разбираш, че за първи път, откакто те срещнах, не ми се ще да те удуша, е, тогава, струва ми се, имаш право. — Синдер се тръшна тежко на пода. — А може би съм твърде уморена да душа, когото и да било.

— Ще се възползвам от това — каза Трън, опъна се до нея и изпита наслада от коравия, студен под, под гърба му, извънредно неприятната ярка светлина от лампите над тях, вонята на канализация по дрехите им и съвършеното усещане за свобода.

Книга втора

„Малката червена шапчица беше крехка и добра хапка и вълкът знаеше, че тя ще е по-вкусна от старицата“

Глава единадесета

Яйцето се плъзна в разтопеното масло и изсъска, а яркият жълтък се разтече в белтъка. Скарлет махна перцето от следващото яйце, а после го счупи с една ръка, докато с другата прокара шпатулата по дъното на тигана. Гъстите белтъци побеляха, надуха се и потъмняха, хванаха тънка, пукаща коричка по краищата на тигана.

Иначе в къщата бе тихо. Когато се прибра от боя, Скарлет надникна да види как е баща й и го намери да лежи в безсъзнание на леглото на баба й, а на тоалетната масичка стоеше отворена бутилка уиски, открадната от кухнята.

Тя изсипа останалото в бутилката уиски в градината заедно с всички други шишета алкохол, които успя да намери, а после четири часа не спря да се върти в леглото си. В главата й се въртяха събитията от миналата вечер — следите от изгаряния по ръката на баща й, ужасът, изписан на лицето му, отчаяното му желание да намери какво е скрила grand-mere.

И Вълка с неговата татуировка, с настоятелния поглед и почти убедителен тон: Не бях аз.

Скарлет остави шпатулата върху тигана, извади една чиния от шкафа и си отряза голям комат от самуна сух хляб на плота. Хоризонтът просветля ваше и чистото небе обещаваше още един слънчев ден, но през нощта вятърът се бе усилил и сега шибаше царевицата и свиреше в комина. В двора изкукурига петел.

Скарлет въздъхна и след като прехвърли яйцата с лъжица в чинията, седна на масата. После натъпка храната в устата си, докато тревогата отново не измести глада й. Тогава със свободната си ръка тя се пресегна към портскрийна и се свърза с нет линка.

— Търси — рече тя с пълна уста. — Татуировка С-О-Г-Л.

„Командата не е разпозната“

Тя изпъшка, сетне изписа думите и лапна, каквото беше останало от яйцата. В това време потече цяла река от линкове: екстремни татуси. Дизайн на татуировки. Виртуални модели на татуировки. Науката за отстраняването на татуировки. Най-новите технологии в татуирането — напълно безболезнено.

Опита и с: ТАТУИРОВКА СОГЛ962

„Не бяха открити резултати“

Тя взе хляба и отхапа едно голямо парче.

Татуировки с числа на ръката.

На екрана се появиха множество изображения на ръце — имаше слабички и грамадни, бели и черни, изрисувани в крещящи цветове или с малки, дребнички символи върху китките. Числото тринайсет, римски цифри, рождени дати и географски координати. Доста често се срещаше и първата година от мира, „1 д.е.“.

Челюстите започнаха да я болят, затова Скарлет остави остатъка от хляба в чинията и потърка с длани очите си. Татуировки на улични бойци? Татуировки на похитители? Татуировки на мафията?

Какви бяха тези хора?

Стана и включи каната за кафе.

— Вълка — произнесе тя гласно на себе си, докато кафето започна да тече. Остави думата да се повърти в устата й, за да може да я усети. За едни вълкът беше див звяр, хищник и напаст. За други — боязливо животно, което хората не разбираха.