Но стомахът й все още беше свит на топка от безпокойство. Не можеше да изтрие от ума си как Вълка едва не уби противника си пред очите на онези зрители, а после изхвърча в полето като обладан от духове. Тогава си беше помислила, че воят, който чу минути след това, беше дошъл от истински вълк, дебнещ за плячка из фермите — вълците се срещаха често, след като още преди векове беше приет законът за опазването на вида им. Но вече не беше толкова сигурна.
На борбите ми викат Вълка.
Скарлет сложи чинията и празния тиган в мивката и пусна отгоре им студена вода, а в това време огледа през прозореца полюшващите се сенки в полето. Скоро фермата щеше да се изпълни с живот — андроиди, работници и генетично подобрени пчели.
Наля си кафе, още преди да е изтекло докрай, сипа му няколко капки прясно мляко и пак седна на масата.
Вълци.
Върху целия екран се показа снимката на сив вълк с оголени зъби и присвити уши. По дебелия му кожух бяха полепнали снежинки.
Скарлет прокара пръст по екрана и снимката се скри. Следващите бяха по-миролюбиви: вълци се бореха с вълчиците, малки вълчета спяха скупчени едно върху друго, величествени сиво-бели вълци се прокрадваха през есенни гори. Избра един от линковете на организациите за опазване на вълците, прегледа набързо текста и се спря, когато стигна до пасажа за воя.
„Вълците вият, за да привлекат вниманието на глутницата или за да изпратят предупреждение за чуждо нашествие на територията им. Вълците, които са се отделили от глутницата вият, за да открият другарите си. От цялата глутница най-агресивно вие алфа самецът. Агресивността му може да се различи по ниския, дрезгав вой, когато приближава непознат вълк.“
Скарлет потрепери толкова силно, че от чашата й се разля кафе. Тя изруга и стана да вземе кърпата, за да го почисти, като се ядосваше, че някаква си глупава статия я бе поуплашила. Нима наистина си мислеше, че лудият уличен боец се бе опитал да предупреди глутницата си?
Хвърли кърпата в мивката, грабна портскрийна и прегледа отгоре оставащата статия, сетне продължи да чете за йерархията в глутницата.
Вълците се придвижват на глутници. Това са:
„Групи, чиито брой може да варира от шест до петнайсет члена и в който има строга йерархия.
На върха на социалната структура стоят Алфа самецът И Алфа женската, или Алфа двойката.
Много често те са единствените вълци в глутницата, които се размножават. Всички останали помагат при храненето и отглеждането на малките.
Алфа самецът установява своето надмощие над останалите чрез обредни борби. Един вълк може да предизвика друг и изходът от борбата определя кой от двамата е по-силен. Многократните победи донасят уважение на мъжкаря и накрая определят водача на глутницата.
Следващото стъпало в йерархията на глутницата се заема от Бета вълците, които обикновено ловуват и осигуряват защита на малките.
На дъното на социалната структура се намира Омега вълкът. Към него често се отнасят несправедливо и понякога Омега вълците се превръщат в изкупителни жертви. В резултат на това те се оттеглят по края на територията на глутницата и понякога я напускат завинаги.“
Сред кокошките настъпи смут, който уплаши Скарлет.
Тя остави порта на плота и надникна през прозореца. Стомахът й се обърна.
През градината се простираше сянката на мъж, от когото кокошките се бяха разбягали право към кокошарника си.
Вълка сякаш я подуши, надигна глава и зърна Скарлет на прозореца.
Тя се завъртя. Преглътна паниката си и изтича в антрето, за да вземе пушката на баба си, която стоеше в ъгъла под стълбите.
Когато отвори широко входната врата, Вълка стоеше там, без да се е поместил. Кокошките бяха започнали да свикват с непознатия и сега кълвяха около краката му и ровеха за паднали зрънца.
Скарлет вдигна пушката и свали предпазителя.
Вълка с нищо не показа да е изненадан.
— Какво искаш от мен? — викна тя и подплаши кокошките, та те пак побягнаха от него. Светлината от къщата се разливаше край нея по чакъла. Сянката й се придвижи по пътеката и почти докосна краката на Вълка.
По лицето му нямаше и следа от лудостта на битката, а и отоците почти не личаха. Пушката явно не го плашеше, въпреки че не понечи да я приближи.
След продължително мълчание той вдигна ръце с отворени длани до главата си.