Кай вдигна очи към Хюи.
— Разпитахте ли пазача?
— Да, сър, и той твърди, че си спомня как отказва да пусне доктора при момичето, след което той си е тръгнал. Беше объркан, когато му пуснахме записа. Казва, че не помни нищо от случилото се.
— Как е възможно?
Хюи се зае да закопчава сакото си.
— По всичко личи, Ваше Величество, че доктор Дмитри Ърланд е използвал обаянието си върху пазача, за да бъде допуснат в килията на затворничката.
Косата на Кай настръхна и той се тръшна на стола.
— Обаянието си? Смятате, че той е лунитянин?
— Това е теорията ни.
Кай се загледа втренчено в тавана. Синдер се оказа лунитянка. Доктор Ърланд — и той.
— Това някаква конспирация ли е?
Торин се покашля, както правеше винаги, когато Кай подхвърлеше някоя глупава теория, макар че според императора въпросът беше зададен съвсем на място.
— В момента разследваме всички възможности — отвърна Торин. — Поне вече знаем как е избягала.
— Имаме още два записа, на които се вижда как затворничката омайва пазача от следващата смяна — каза Хюи, — и след това бива преместена в нова килия. На въпросния запис тя има два крака, а лявата й ръка е различна от онази, с която е влязла в затвора.
Кай стана от стола.
— Торбата — рече той и тръгна към прозореца.
— Да. Доктор Ърланд е занесъл частите, трябва да заключим, с намерението да подпомогне бягството й.
— Значи затова е напуснал. — Кай поклати глава и се запита откъде ли се познаваха двамата със Синдер и какво ли бяха правили в действителност всеки път, когато тя идваше при него в болницата. Чертаели са планове, заговорничели са, замисляли са конспирации? — А аз си мислех, че само му поправя мед дроида — промърмори той под носа си. — Дори не се усъмних — звезди! Ама че съм глупак!
— Ваше Величество — обади се Хюи, — малкото сили, които не сме хвърлили в издирването на Лин Синдер, бяха насочени към проследяването на Дмитри Ърланд. Той ще бъде арестуван като предател на короната.
— Моля извинете, че ви прекъсвам — рече Нанси, андроидът, който бе преподавал на Кай като дете, а сега бе заел важната роля на негов личен асистент. Андроидът, който, преди колко — няма и четири седмици даже — се бе повредил и за първи път го бе отвел при Лин Синдер. Тогава тя не бе за него нищо повече от прочут механик. — Нейно Величество лунната кралица Левана желае незабавно да се срещ…
— Няма да позволя влизането ми да бъде възвестявано от андроид!
Хюи и Торин се извърнаха. В този миг с пламнали очи в кабинета връхлетя кралица Левана и изневиделица нанесе удар с ръка по синия сензор на Нанси. Без съмнение андроидът щеше да се катурне назад, ако не беше стабилизиращата хидравлика, която се задейства тъкмо навреме, за да предотврати падането.
След нея влезе и обичайният й антураж: Сибил Мира — главна чародейка в двора на кралицата, чиято роля бе смесица между кученце, сляпо привързано към господарката, и ликуващ слуга, който извличаше наслада от това да изпълнява най-жестоките желания на Левана. Веднъж Кай бе станал свидетел как по заповед на кралицата тя нападна и едва не ослепи една невинна прислужница, и то без капка колебание.
След нея влезе друг чародей — с по-нисък ранг от Сибил, който имаше тъмна кожа и пронизващи очи и, както се струваше на Кай, единствената му задача бе да стои зад кралицата и да излъчва самодоволство.
После влезе личният охранител на Сибил — русият мъж, който бе държал Синдер на бала, когато Левана за първи път заплаши да отнеме живота й. Въпреки че цял месец вече бяха негови гости в двореца, Кай и досега не бе научил името му. Вторият охранител, с огненочервената коса, беше онзи, който на бала се бе хвърлил между куршума и Левана и го бе поел право в рамото си. Очевидно раните от куршум не стигаха, за да получи човек почивка от изпълнението на дълга си като кралски страж. Впрочем, единствената следа от раната беше издутината от бинта под униформата му.
— Ваше Величество — обърна се Кай към кралицата — както той смяташе, със забележително отсъствие на презрение. — Каква приятна изненада.
— Само още един снизходителен коментар и ще ви накарам да откъснете сам езика си и да го заковете на портите на двореца.
Кай пребледня. Гласът на Левана, тъй приятен и мелодичен обикновено, сега беше твърд като стомана и въпреки че неведнъж я бе виждал разгневена, тя никога досега не бе сваляла тънкото покривало на дипломатичността.