— Ваше Величество.
— Вие сте я оставили да избяга! Моята затворничка!
— Уверявам ви, че правим всичко по силите ни…
— Аймъри, запуши му устата.
Кай усети как езикът му се отпуска. С разширени очи той посегна към устните си и тогава разбра, че не беше само езикът, а и гърлото, и челюстта му. Мускулите му бяха като атрофирали. Което все пак бе за предпочитане пред това да закове сам езика си за портите на двореца, но пък…
Погледът му се стрелна към чародея с яркочервената дреха, който се ухили очарователно насреща му. Кай кипна от гняв.
— Правите всичко, което е по силите ви, така ли? — Левана разпери длани върху бюрото на Кай. Двамата поведоха сражение с очи над нетскрийна, който още показваше в стопкадър празния коридор на затвора, застинал във времето. — Искате да ми кажете, млади императоре, че не сте подпомогнали бягството й? Че от самото начало не сте имали никакво намерение да ме унижите на ваша земя?
Кай почувства, че тя искаше от него да падне на колене и безмълвно да помоли за прошка, да обещае, че ще обърне небето и земята, за да задоволи желанията й — но гневът надви страха му. И тъй като способността му да говори му бе отнета, той сключи ръце на гърба на стола и зачака.
С крайчеца на окото си успя да види Торин и Хюи, които стояха неподвижни като статуи и само лицата им бяха смръщени. Сибил Мира невинно бе затъкнала ръце в ръкавите си с цвят на слонова кост и сигурно ги държеше на разстояние с лунната си мисловна магия. Единственото същество в стаята, което лунитяните не можеха да контролират с мисловните си трикове, беше Нанси. Тя беше уловена в ръцете на русия страж, а сензорът и вградената й камера бяха завъртени така, че да не могат да запишат случващото се.
Пръстите на кралицата побеляха върху бюрото.
— Очаквате да ви повярвам, че не сте поощрили бягството? Че нямате нищо общо с него? — Изражението й се изопна. — Със сигурност нямате вид на твърде покрусен човек, Ваше Величество!
Вътрешно Кай се смути дълбоко, но лицето му остана безизразно. В главата му се завъртяха слухове и суеверия, за които бе слушал през годините — слухове за това как Левана винаги узнава, когато някой говори за нея, все едно къде се намира на Луна, че дори и на Земята. Но той подозираше, че свръхестествените й способности да научава неща, които не биваше да стигат до ушите й, имаха съвсем правдоподобно обяснение.
Шпионирала го е, а преди него и баща му. Не се съмняваше в това, просто не знаеше как.
Кай разбра, че тя очакваше отговор от него, затова изви вежди и възбудено размаха ръка към устата си.
Левана затрепери от гняв и се отблъсна назад от бюрото. Източи врат, докато започна да гледа покрай носа си надолу към него.
— Говори.
Езикът му върна чувствителността си и Кай метна една недоволна усмивка на Аймъри.
Сетне стори най-непочтителното нещо, което можа да му хрумне — дръпна стола от бюрото си и седна. Облегна се назад и скръсти ръце на корема си.
Гневът запращя в тъмносивите очи на Левана, докато за кратък миг тя стана почти грозна.
— Не — рече Кай. — Не съм поощрявал лунитянката да бяга, нито съм й помагал с нещо.
— И защо да ви вярвам, след като на бала изглеждахте така омаян от нея?
Той сви вежди.
— Ако отказвате да ми повярвате, защо тогава не измъкнете насила признанието ми и да приключим с това?
— О, Ваше Величество, бих могла да пъхна в устата ви всички думи, които би ми се приискало да чуя. Но за беда, ние не четем мисли, а мен ме интересува единствено истината.
— В такъв случай, позволете да ви я поднеса. — Кай се надяваше, че изглежда повече снизходителен и по-малко ядосан. — Предварителното ни разследване показа, че за да избяга от килията си, тя е използвала едновременно способностите си на лунитянка и киборг и при все че е вероятно да е получила помощ от двореца, това е станало без знанието ми. Боя се, че не бяхме подготвени да задържим затворник, който е киборг и в същото време лунитянка. Разбира се, занапред ще работим по засилването на сигурността в затвора ни. А междувременно правим всичко по силите ни, за да открием бегълката и да я арестуваме. Направих сделка с вас, Ваше Величество, и смятам да спазя своята част.
— Вие вече се провалихте във вашата част от сделката — изплю тя в отговор, но после лицето й се смекчи. — Млади императоре, нали не сте си въобразили, че сте влюбен в това момиче?