Какво ли би си помислила Пеони сега? Ако можеше да научи, че Синдер е лунитянка, че тя е принцеса Селена, че бе танцувала с Кай, че го бе целунала.
— Йъъък! Това идентификационен чип ли е?
Тя подскочи и стисна чипа в юмрука си, докато Трън се настаняваше на втория стол.
— Не се промъквай така зад гърба ми!
— Ти защо имаш идентификационен чип? — рече той и подозрително надзърна към другите два чипа върху облегалката на стола й. — Дано не е твоят, след като ти ме накара да си махна своя.
Тя поклати глава.
— На сестра ми е. — Тя преглътна и разтвори ръка. Една люспа засъхнала кръв се бе отчупила върху дланта й.
— Само не ми казвай, че и тя е избягала от затвора като теб. Чипът не й ли е нужен?
Синдер затаи дъх и почака, докато болката в гърдите й отмине, а сетне изгледа гневно Трън. Той срещна погледа й и постепенно на лицето му се изписа разбиране.
— О, съжалявам.
Тя взе да си играе с чипа, като го местеше от едното си метално кокалче на другото.
— Отдавна ли?
— Преди две седмици. — Мушна чипа в юмрука си. — Беше само на четиринайсет.
— Чумата?
Синдер кимна.
— Андроидите, които се грижат за болните в изолаторите, събираха чиповете на починалите. Мисля, че ги дават на осъдени затворници и избягали лунитяни… хора, които се нуждаят от нова самоличност. — Тя сложи чипа на облегалката при другите. — Не можех да ги оставя да вземат и нейния.
Трън се отпусна назад в стола. Добре се беше нагласил след банята — косата му беше подстригана спретнато, лицето му — гладко избръснато и освен това миришеше на много скъп сапун. Беше се накичил със старо кожено яке, а на яката си беше закачил една-единствена значка с ранга на капитан.
— Андроидите, които работят в изолаторите, не са ли собственост на правителството? — попита той, загледан в Земята през прозореца.
— Да, така би трябвало да е. — Синдер се намръщи. Никога не се бе замисляла върху това, но произнесени гласно, думите надигнаха у нея вихрушка от подозрения.
Трън пръв изрече мисълта:
— Защо правителството ще програмира андроидите така, че да събират чиповете на починалите?
— Може би, за да не стигат на черния пазар — предположи Синдер и натисна чипа на Пеони върху облегалката на стола. — А може би ги почистват да станат като нови и ги пускат в обръщение.
Но и тя сама не вярваше, че е така. Производството на идентификационни чипове изобщо не струваше скъпо и ако хората научеха, че самоличността на техните близки бива изтривана, щеше да се вдигне доста шум.
Тя прехапа устни. Дали имаше друга причина тогава? Дали правителството използваше чиповете за нещо друго? А може би някой бе успял да препрограмира андроидите от изолаторите без знанието на правителството?
Стомахът й се сви. Искаше да може да поговори с Кай.
— Ами другите два какви са?
Тя погледна надолу.
— Единият е чип за директна връзка, а другият е чипът за индивидуалността на андроид — мой приятел.
— Ти какво — да не би да колекционираш чипове, а?
Синдер се намръщи.
— Само ги съхранявам, докато реша какво да правя с тях. Все някога ще трябва да намеря ново тяло за Ико, нещо, което да може да й. — Гласът й замря, после тя извика. — Сетих се!
Натика набързо другите два чипа в прасеца си отново. После грабна чипа на Ико и излетя право към товарното отделение. Трън я последва — от коридора през люка към долното ниво до машинното отделение — и застана на вратата, докато Синдер се мушна под въздушните тръби и изскочи до главния компютър.
— Имаме нужда от нова система за автоматичен контрол — рече тя, отвори панела и прокара пръст по етикетите. — Ико е именно система за автоконтрол! Като всеки друг андроид. Разбира се, тя е свикнала с функционалните параметри на много по-малко тяло, но… колко по-различно би могло да бъде?
— Нека отгатна — много по-различно?
Тя поклати глава и тикна чипа в системата на главния компютър.
— Не, не. Ще стане, ще видиш. Трябва ни само адаптер. — Докато говореше, тя работеше — вадеше жиците от местата им, като ги усукваше насам-натам, пренареждаше ги, пак ги свързваше.
— А ние имаме ли адаптер?