— След малко ще имаме.
Тя се извърна и огледа контролния панел зад нея.
— Нали няма да използваме вакуумния прахосъбирател?
— Вакуумния какво?
Тя дръпна един кабел от панела и пъхна единия му край в главния компютър, а другия в изхода към системата за автоматичен контрол — същата, която за малко не опече собствената й електрическа верига.
— Това ще свърши работа — рече тя и клекна на пети.
Системата светна и се чу познатият на Синдер звук от вътрешната диагностика. Сърцето й се разтуптя, като си помисли, че вече няма да бъде сама, че беше успяла да спаси поне едно от любимите си същества.
Главният компютър отново стихна.
Трън погледна към тавана, сякаш очакваше той да се срути на главата му.
— Ико? — изрече Синдер с лице към компютъра. Да не би високоговорителите да бяха изключени? Правилно ли са въведени настройките за звука? Не бе срещнала никакви затруднения да разговаря с Трън, докато бяха в склада, но.
— Синдер?
Тя възкликна от облекчение и едва не се прекатури назад.
— Ико! Да, аз съм, Синдер! — Тя гушна една охладителна тръба, която висеше отгоре и беше част от двигателя и кораба.
Това сега беше Ико.
— Синдер. Нещо не е в ред със зрителния ми сензор. Не мога да те видя и се чувствам странно.
Синдер подаде език между зъбите си и се наведе да огледа слота, в който чипът на Ико бе намерил своя нов дом. Той пасваше съвсем точно, беше защитен и работеше отлично.
Нямаше и намек от проблем със съвместимостта. Усмивката й се разтегна от ухо до ухо.
— Знам, Ико. За известно време нещата ще бъдат малко по-различни от обичайното. Трябваше да те инсталирам като система за автоматичен контрол на един космически кораб. Рампион, А 214, клас 11.3. Имаш ли връзка с нета? Би трябвало да можеш да свалиш спецификацията.
— Рампион ли? Космически кораб?
Синдер се сви цялата. Макар в машинното отделение да имаше само един говорител, гласът на Ико отекна от всяко ъгълче.
— И ние какво търсим на космически кораб?
— Това е дълга, дълга история, но не можах да измисля какво друго да направя с…
— О, Синдер! Синдер! — разнесе се като вопъл гласът на Ико и я накара да настръхне. — Къде беше цял ден? Адри е побесняла, а Пеони… Пеони.
Езикът на Синдер пресъхна.
— Мъртва е Синдер. Адри получи съобщение от изолатора.
Синдер се взираше безмълвно в стената.
— Знам, Ико. Това беше преди две седмици. Две седмици минаха, откакто Адри те изключи. Това е първото… тяло… което успях да намеря.
Ико замълча. Синдер се огледа, усещайки присъствието й навсякъде около себе си. За миг двигателят се завъртя по-бързо, сетне върна на обичайната си скорост. Температурата спадна едва забележимо. В коридора зад Трън светна една лампичка, а той стоеше вцепенен на вратата и имаше вид като че ли някой дух тъкмо бе превзел любимата му Рампион.
— Синдер — обади се Ико, след като няколко минути бе мълчала и изследвала кораба. — Та аз съм огромна. — В металния й глас отчетливо се долови хленч.
— Ти все пак си кораб, Ико.
— Но аз… как ще… без ръце, без зрителен сензор, с тези гигантски неща за кацане — това ли са ми краката?
— Ъ, не. Това е приспособлението за кацане.
— О, какво, какво ще стане с мен? Аз съм ужасно грозна!
— Ико, това е само временно.
— Хей, я чакай малко, малка госпожице Безплътен глас. — Трън влезе в машинното и скръсти ръце на гърдите си. — Какво искаш да кажеш с това „грозна“?
Този път температурата рязко скочи.
— Кой си ти? Кой говори?
— Аз съм капитан Карсуел Трън, собственик на този прекрасен кораб, и няма да търпя обиди в мое присъствие по адрес на любимата ми Рампион!
Синдер изви очи.
— Капитан Карсуел Трън ли?
— Точно така.
Кратка тишина.
— В мрежата намирам само един Карсуел Трън, кадет от Американската република, постъпил в затвора на Нов Пекин на…
— Той е — обади се Синдер и изобщо не се трогна от свирепия поглед на Трън.
Последва нова тишина и горещината в машинното отделение отново се повиши, но не много. И тогава се чу:
— Вие сте… доста красив, капитан Трън.
Синдер простена.
— А вие, моя мила лейди, сте най-великолепният кораб в тези небеса и никога на никого не позволявайте да ви казва противното.