Температурата литна нагоре, докато Синдер не пусна ръцете си с въздишка.
— Ико, нарочно ли се изчервяваш?
Температурата падна, докато стана приятна.
— Не — отвърна Ико. И добави: — Наистина ли съм красива? Даже и като кораб?
— Най-красивата — рече Трън.
— На лявата врата имаш нарисувана гола мадама — додаде Синдер.
— Сам я нарисувах.
Няколко от вградените в тавана крушки примигнаха и засияха с мъждив пламък.
— Ико, това е само временно. Наистина. Ще намерим нова система за автоматично управление на кораба и ново тяло за теб. Все някога. Но сега искам да се погрижиш за кораба, да провериш данните, да направиш диагностика.
— Акумулаторът почти е паднал.
Синдер кимна.
— Да, това вече го знам. Нещо друго има ли?
Моторът забръмча наоколо й.
— Мисля, че мога да направя пълна проверка на системата.
Сияеща, Синдер пропълзя обратно към вратата и когато се изправи, бе посрещната от Трън, който имаше доволен вид.
— Благодаря ти, Ико.
Лампите отново изгаснаха, тъй като Ико пренасочи енергията си.
— Но пак ще питам — какво правим тук на този космически кораб? И то в компанията на углавен престъпник? Нищо лично, капитан Трън.
Синдер направи физиономия — бе твърде уморена да разказва приключенията си, но като знаеше, че не може вечно да държи в неведение спътниците си, рече:
— Добре, да се върнем в пилотската кабина — и се мушна край Трън, за да излезе в коридора. — Нека поне да се настаним удобно.
Глава шестнадесета
Скарлет повика кораб, който да ги откара в Тулуза и почти изпразни сметката си от последния превод на Жил. Настани се срещу Вълка, за да не го изпуска от очи, и през цялото пътуване усещаше как пистолетът се забива в гърба й. Знаеше, че в това малко пространство той нямаше да й свърши никаква работа. Вече бе виждала бързината на Вълка, и то повече от веднъж. Той можеше да я затисне и да я удуши, още преди да е успяла да измъкне пистолета от кръста си.
Но й беше невъзможно да изпита страх от този почти непознат, който седеше насреща й. Вълка беше очарован от хълмистите ферми, край които минаваха, и зяпаше с отворена уста тракторите, добитъка и старите порутени хамбари. През цялото време краката му играеха, но тя бе сигурна, че той не го съзнаваше.
Почти детският му интерес беше в пълно противоречие с всичко останало у него. Заздравяващото му посинено око, избледнелите белези, широките рамене, несмутимото спокойствие, с което почти удуши Ролан, свирепата жестокост в погледа му, когато едва не погуби противника си на борбите.
Скарлет задъвка долната си устна и се запита кое от двете му лица бе истинското и кое беше престореното.
— Откъде си? — попита го тя.
Вълка завъртя очи да срещне нейните и любопитството изчезна от лицето му. Сякаш беше забравил, че и тя е там.
— Оттук съм. От Франция.
Устните й трепнаха.
— Странно. Имаш вид на човек, който никога не е виждал крава.
— О, не. Не съм от Рийо. От града съм.
— От Париж?
Той кимна и подскачащите му крака превключиха на нов ритъм, като се редуваха един друг. Скарлет не можеше повече да търпи това подскачане, затова се пресегна, хвана твърдо с ръка едното коляно и го застави да стои мирно. При допира й Вълка се дръпна рязко.
— Подлудяваш ме — рече тя и оттегли ръката си. Краката му застанаха неподвижни поне за момента, но изненаданият му поглед се застоя върху нея. — Е? Как от всички възможни места се озова тъкмо в Рийо?
Вниманието му се върна към прозореца.
— Отначало просто исках да избягам. Хванах Маглев до Лион и оттам започнах да следя борбите. Рийо е малко градче, но в него се събира добра компания.
— Забелязах. — Скарлет облегна глава на седалката. — Живяла съм в Париж за малко, като дете. Преди да дойда да живея тук с grand-mere. — Тя сви рамене. — Градът никога не ми е липсвал.
Бяха подминали вече фермите, маслиновите горички, лозята и предградието и се спускаха в сърцето на Тулуза, когато тя чу Вълка да казва:
— И на мен не ми е липсвал.
Подземното ниво на гара Маглев беше осветено непоносимо ярко от флуоресцентните лампи, които компенсираха излишно липсата на слънчева светлина. Те слязоха надолу с ескалатора, а в подножието ги чакаха два андроида и детекторът за оръжия, който изпищя още щом краката на Скарлет докоснаха платформата.