— Открит личен пистолет Лео 1272 ТСР 380. Моля, подайте идентификационния си чип и отстъпете встрани.
— Имам разрешително — обади се Скарлет и подаде ръка.
Светна червена светлина.
— Оръжието е законно. Благодаря ви, че използвате влака Маглев на Европейската федерация — издекламира андроидът и се върна на поста си.
Скарлет мина край андроидите и намери една празна пейка точно до релсите. Въпреки че близо до тавана имаше половин дузина малки сферични камери, които се движеха в кръг, стените бяха изписани през годините с изящни графити и призрачните образи на разкъсани плакати от концерти се вееха от тях.
Вълка седна до нея и след миг буйното му, енергично подскачане започна отново. И макар че той бе оставил място помежду им, Скарлет усети, че вече е привикнала към шаването на пръстите му, подскачането на коленете и въртенето на раменете му. Енергията му беше почти физически осезаема.
Скарлет се умори само докато го гледаше.
Като се стараеше да не му обръща внимание, тя измъкна портскрийна от джоба си и провери съобщенията си, но нямаше нищо важно — само реклами и спам.
Три влака пристигнаха и отпътуваха. Лисабон. Рим. Западен Мюнхен.
Скарлет стана неспокойна и без да се опомни, започна да потропва с крак в същия ритъм като Вълка, докато той не я докосна леко с пръст по коляното.
Тя застина и Вълка мигновено се отдръпна.
— Извинявай — каза тихо и стисна ръце в скута си.
Скарлет замълча, тъй като не бе съвсем сигурна за какво й се извиняваше. Не можеше да реши също дали ушите му порозовяха, или това беше отражението от мигащите светлини на една реклама наблизо.
Видя как Вълка изпусна премерено дъх и тогава, без никакво предупреждение, застина и извърна рязко главата си към ескалаторите.
Обезпокоена, Скарлет тозчас проточи врат, за да види какво го бе сепнало така. Мъж, облечен в делови костюм, тъкмо минаваше през детекторите в края на ескалатора. След него мина друг мъж със скъсани дънки и пуловер. След това беше ред на една майка, която с едната си ръка буташе въздушна количка, а с другата проверяваше портскрийна си.
— Какво има? — попита Скарлет, но думите й бяха удавени от гърмящите високоговорители, които обявиха влака за Париж през Монпелие.
Напрежението в мускулите на Вълка изчезна и той скочи на крака. Магнитите на линиите забръмчаха и той тръгна енергично към края на перона заедно с другите пътници. По лицето му нямаше и следа от безпокойството му.
Скарлет метна на рамо чантата си, хвърли още един поглед назад и тогава го настигна.
Размитите очертания на заострения нос на влака се плъзнаха край тях, а сетне той спря с лекота. Плавно вагоните се спуснаха върху релсите със силен звън и вратите на целия влак изсъскаха и се отвориха. От всеки вагон слезе по един андроид и монотонните им гласове заговориха едновременно:
— Добре дошли на борда на влака Маглев на Европейската федерация. Моля, протегнете ръце за проверка на билетите. Добре дошли на борда на…
Веднъж щом скенерът мина над китката й и тя се качи на влака, тежестта се свлече от гърдите на Скарлет. Най-накрая! Най-накрая беше на път. Повече нямаше да седи със скръстени ръце. Повече нямаше да чака.
Намери едно празно, уединено купе с легло на два етажа, бюро и нетскрийн на стената. Вагонът имаше застоялия мирис на стая, напръскана с твърде много освежител за въздух.
— Пътуването ще е дълго — рече тя и сложи чантата си на бюрото. — Може да погледаме малко в нета. Имаш ли си любим канал?
Застанал в средата на купето, Вълка погледна от пода към екрана, после обходи стените, като се мъчеше да намери място, на което да спре поглед. Всичко друго, само не и върху Скарлет.
— Не, нямам си — отвърна той и се запъти към прозореца.
Скарлет приседна на ръба на леглото и забеляза по стъклото отражението на нетскрийновете, от което зацапаните петна от пръсти лъснаха ясно.
— И аз нямам. Откъде ти време за гледане, а?
Тъй като той не отговори, тя се подпря назад на ръце и се престори, че не забелязва внезапно настъпилото смущение.
— Екран, включи се!
Около една маса седяха група светски репортери. Злобните им, празни приказки влизаха от едното ухо на Скарлет и излизаха от другото, тъй като мислите й бяха твърде объркани. Но не след дълго тя осъзна, че обсъждат бала в Нов Пекин и лунното момиче, отвратителната й коса, безобразното състояние на роклята й и ръкавиците — това по тях петна от машинно масло ли бяха? Пълна трагедия.