Една от жените се закиска като кокошка:
— Колко жалко, че в космоса си нямат молове. Това момиче има нужда от пълно преобразяване — нова прическа, нова рокля!
Останалите гости се захилиха сподавено.
Скарлет поклати глава.
— Горкото момиче ще го екзекутират, а те седнали да си правят шеги с него.
Вълка хвърли поглед към екрана.
— За втори път те чувам да я защитаваш.
— Ами да, опитвам се от време на време да мисля със собствената си глава и да не взимам за чиста монета глупавите пропаганди на медиите. — Скарлет се намръщи, защото си даде сметка, че говори точно като баба си. Но успокои раздразнението си с една въздишка. — Хората винаги бързат да сипят обвинения и критики и дори не се запитват какво е преживяла, а още по-малко какво я е накарало да постъпи така. Изобщо, знаем ли със сигурност, че е направила нещо нередно?
Механичен глас предупреди, че вратите се затварят, и Скарлет чу как след миг те се долепиха със свистене. Влакът се надигна от релсите и се плъзна вън от гарата, потапяйки ги в мрак, разкъсван единствено от светлините в коридора и сините нетскрийнове. Набра скорост и полетя по релсите като куршум — без усилие, дордето в един миг изскочи от земята и слънчевата светлина се разля през прозорците.
— На бала са прозвучали изстрели — обади се Вълка, докато на екрана говорещите глави продължаваха да ломотят. — Има хора, които мислят, че момичето е искало да организира масова сеч и че е цяло чудо как всички са се отървали без драскотина.
— Да, но има и такива, които казват, че е отишла на бала, за да убие кралица Левана. Тогава не трябваше ли да я обявят за герой? — Скарлет разсеяно местеше каналите. — Аз просто мисля, че не бива да съдим никого, даже и нея, без да се помъчим първо да разберем тоя човек. Може би, преди да си правим прибързани заключения, трябва да чуем цялата история. Шантав възглед, знам.
Тя изпухтя раздразнено, когато усети, че в лицето й нахлу червенина. Каналите продължаваха да се въртят. Реклами. Реклами. Новини. Светски хроники. Риалити шоу за група деца, които се опитват да управляват своя собствена малка държава. Пак реклами.
— Плюс това — смънка тя почти на себе си само — момичето е само на шестнайсет. Струва ми се, че всички реагират прекалено остро.
Като се почесваше зад ухото, Вълка се отпусна на леглото колкото се можеше по-далеч от Скарлет.
— Имало е случаи, в които седемгодишни лунитяни са били осъждани за убийство.
Тя се намръщи.
— Доколкото знам, това момиче никого не е убило.
— Снощи аз не убих Ловеца, но това не ме прави безобиден.
Скарлет се поколеба.
— Да, предполагам, че не те прави безобиден.
Настъпи тежко мълчание, а след това тя върна нетскрийна на риалити шоуто и се престори, че го гледа с интерес.
— Започнах да се бия, когато бях на дванайсет.
Тя плъзна очите си обратно върху него. Вълка се бе вторачил в стената, в нищото.
— За пари?
— Не. За уважение. Бях в глутницата едва от няколко седмици, но бързо ми стана ясно, че ако не се биеш, ако не можеш да се защитаваш, тогава си едно нищо. Другите те тормозят, взимат те на подбив… превръщаш се в слуга, без да можеш да направиш нищо. Само борбата може да те спаси да не се превърнеш в омега. И победата. Затова се бия. Затова съм толкова добър.
Скарлет така силно беше свила веждите си, че главата започна да я боли, но така и не можа да се отпусне, докато слушаше.
— Омега — повтори тя. — Съвсем като истинска глутница вълци.
Той кимна и нервно взе да чопли късите си нокти.
— Видях колко много се беше уплашила от мен. И не просто се беше уплашила, беше се… отвратила. И с пълно право. Но нали каза, че преди да съдиш някого, първо искаш да чуеш цялата история, да се опиташ да разбереш. Е, това е историята ми. Така се научих да се бия. Без никаква милост.
— Но ти каза, че вече не членуваш в бандата, нали? Вече няма защо да се биеш.
— И какво друго да правя? — попита той и се засмя сухо. — Та аз само това мога, само в това ме бива. Довчера дори не знаех какво е домат.
Скарлет потисна напиращата си усмивка. Раздразнението му беше почти обаятелно.