Трън вдигна ръка под носа на Синдер и посочи нещо на другата стена.
Тя проследи жеста му намусено, а после с пъшкане едва успя да стане на крака. Зад една камара щайги, които бяха оставили до стената, се виждаше ъгълът на метална рамка.
— Врата. — Тя извика схемата на кораба върху ретина-дисплея си. — Да не би да е лазаретът?
Лицето на Трън светна, когато си спомни.
— О, вярно. Този кораб наистина имаше такова нещо.
Синдер скръсти ръце на хълбок.
— Запушил си входа към лазарета?
Трън се изправи.
— Като не ми е трябвал досега.
— Не мислиш ли, че ще е добре да може да се влиза там, ей така — за всеки случай?
Трън сви рамене.
— Ще видим.
Синдер погледна с досада, после хвана най-горната щайга и я свали на пода, така че вече съсипа пътеката, която с толкова усилия си бяха извоювали.
— И откъде да знаем дали в тези кутии няма нещо, с което да ни проследят?
— Ти за какъв ме взимаш? Аз да не съм ти някой аматьор! Всичко, което е влязло в тоя кораб, е било щателно прегледано. Иначе Републиката отдавна щеше да го е конфискувала и нямаше да го остави да си стои спокойно там в оня склад.
— Устройства за следене може и да няма — обади се Ико, а Синдер и Трън подскочиха и двамата. Още не можеха да свикнат с невидимия си, вездесъщ спътник. — Но могат да ни засекат с радар. Правя всичко по силите си да стоим далеч от пътя на сателитите и корабите, но тук горе било доста населено.
Трън пусна ръкавите си.
— И направо е невъзможно да навлезеш в атмосферата на Земята, без да те засекат. Точно така ме пипнаха последния път.
— Няма ли някакъв номер да не те засекат? — попита Синдер. — Сигурна съм, че съм чувала, че има начин да се промъкнеш, без да те забележат. Но не помня откъде.
— За пръв път научавам. Доста подобрих техниката си да се вмъквам в обществените хангари със сладки приказки, но в компанията на такъв известен престъпник като теб това вече няма да върши работа.
Синдер беше намерила в кухнята един стар ластик и сега, като го измъкна от джоба си, се върза на конска опашка. Мозъкът й отмяташе спомените, докато накрая неочаквано се сети. Доктор Ърланд й бе казал, че на Земята има повече лунитяни, отколкото хората подозирали, и че те си имали начин да кацнат на планетата, без правителството да ги усети.
— Лунитяните знаят как да маскират корабите си.
— А?
Тя се отърси от замайването си и примигна към Трън.
— Лунитяните могат да маскират корабите си. И така не позволяват на земните радари да ги засекат. Точно по този начин толкова много от тях успяват да се доберат до Земята — стига да успеят първо да се измъкнат от Луната, разбира се.
— Това е ужасяващо — обади се Ико, която бе приела истината за расата на Синдер, както бе приела и че Трън е престъпник — предано и благосклонно, но без да промени мнението си, че лунитяните и престъпниците по правило си бяха непоправими и на тях не можеше да се разчита.
Синдер още не беше измислила как да й съобщи, че тя се бе оказала изчезналата принцеса Селена.
— Знам — съгласи се Синдер, — но ако имах представа как го правят, това щеше да е много полезно.
— Смяташ ли, че използват — Трън завъртя китката си към нея — шантавото си лунитянско магическо чудо?
— Казва се биоелектричество — отвърна тя, като цитираше доктор Ърланд. — Да се твърди, че е магия, им дава само още повече сила.
— Все едно.
— Не знам. Може би инсталират някаква специална техника на корабите си.
— Оптимистично вярваме, че го правят с магия, и затова предлагам да започнеш да се упражняваш, а?
Синдер захапа бузата от вътрешната си страна. Да започне да се упражнява, но в какво?
— Не пречи да опитам. — И като се върна отново към щайгата, тя вдигна капака й и насреща си видя кутия с малки топчета стиропор. Навря металната си ръка в тях и извади отвътре Венецуелска кукла на сънищата.
— Отвратително грозна е.
— Струва някъде към дванайсет хиляди униви.
Сърцето на Синдер спря и тя върна куклата обратно в кутията на сигурно.
— Нищо полезно ли нямаш във всичките тези щайги? Например, знам ли и аз, нещо подобно на зареден акумулатор?
— Едва ли — отвърна Трън. — Нашият още колко ще издържи?
— Приблизително трийсет и седем часа — мелодично изрецитира Ико.