Трън вдигна палците си нагоре и каза:
— Времето е предостатъчно, за да научиш някой нов лунен номер, нали?
Синдер затвори капака на щайгата и я бутна обратно до другите, като се опитваше да скрие паниката си — изобщо не желаеше да използва новата си дарба, още по-малко пък за замаскирането на такъв огромен товарен кораб.
— А в това време аз ще направя малко проучване, за да реша къде ще е най-добре да кацнем. Явно няма да е Източната република. Но съм чувал, че по това време на годината на Фиджи е доста приятно.
— Или Лос Анджелис! — направо изпя Ико. — Там има грамаден магазин, в който правят разпродажби на дроиди компаньонки. Много ще се радвам да се сдобия с тяло на компаньонка. Някои от по-новите модели се продават с оптично меняща цвета си коса.
Синдер се тръшна пак на земята и се почеса по китката — тик, който ставаше неприятен сега, когато ръкавиците й ги нямаше да си играе с тях.
— За нищо на света няма да кацаме с краден американски кораб насред Американската република — изрече тя и погледна към нетскрийна, на който собствената й снимка от затвора стоеше в единия ъгъл. Беше й дошло до гуша от нея.
— Имаш ли други предложения? — попита Трън.
Африка.
Чу се да произнася думата, но от устата й така и не излезе звук.
Това беше мястото, на което трябваше да стигне. За да се срещне с доктор Ърланд, който щеше да й каже какво да прави по-нататък. Той имаше планове за нея. Кроеше да я направи герой, спасител, принцеса. Замисляше да свали Левана и да възкачи на трона истинската кралица — Синдер.
Дясната й ръка започна да трепери. Доктор Ърланд бе организирал тегленето на киборгите само заради нея; той се бе отнесъл с дузина от тях, а може би и стотици, като с ненужни вещи — и всичко това само за да открие Синдер. А след като я бе открил, бе пазил тайната за истинската й самоличност, докато накрая й призна всичко — просто защото не му бе останал друг избор, но в същото време продължи да прави планове за нейното бъдеще. Желанието му за мъст се бе превърнало в единствения му стремеж.
Но докторът бе пропуснал да вземе под внимание един факт — Синдер не желаеше да бъде кралица. Не желаеше да бъде принцеса, нито наследник на империя. През целия си живот — или поне през онази част от него, която помнеше — беше искала само едно: свобода. Сега за първи път беше свободна, въпреки че свободата й бе доста крехка. Никой не й казваше какво да прави. Никой не я съдеше, никой не я критикуваше.
Но ако замине при доктор Ърланд, щеше да изгуби свободата си. Той щеше да очаква от нея да си върне полагащото й се място на престола на Луна, а това — осени я изведнъж — бяха най-тежките окови.
Синдер хвана треперещата си ръка с металната, която стоеше непоклатима. Беше й дошло до гуша все някой друг да решава бъдещето й вместо нея. Беше готова сама да избере коя да бъде, без никой да й казва.
— Ъъ… Синдер?
— Европа. — Тя се облегна здраво на касата, седна изправена и си придаде по-уверен вид. — Отиваме в Европа.
Последва кратко мълчание.
— Има ли някаква по-особена причина да тръгнем натам?
Тя срещна погледа му и дълго обмисля думите си, преди да отговори.
— Ти вярваш ли в лунния наследник?
Трън облегна брадичката си върху двете си длани.
— Естествено.
— Не, исках да кажа — вярваш ли, че още е жива?
Той се вгледа в нея, сякаш поведението й беше наистина очарователно.
— Първият ти въпрос наистина беше много неясен. Да, естествено, че мисля, че е жива.
Синдер се отдръпна.
— Наистина ли?
— Разбира се. Знам, че има хора, които смятат, че това са само теории на конспирацията, но аз съм чувал лично, че месеци след пожара кралица Левана се е държала доста параноично, когато е трябвало да скача от радост до тавана, защото най-накрая е станала кралица, нали така? Може би е знаела, че принцесата се е измъкнала.
— Да, но… това може да са само слухове — отвърна Синдер, без да й е ясно защо се опитваше да го разубеди. Може би защото тя самата, преди да научи истината, никога не бе вярвала в тези истории.
Той вдигна рамене.
— Това какво общо има с Европа?
Синдер се премести, така че да е точно срещу него, и скръсти крака.
— Има една жена, която живее там или поне някога е живяла там. Работила е за европейската армия. Казва се Мишел Беноа и ми се струва, че може би е свързана с изчезналата принцеса. — Тя пое бавно дъх, като се молеше да не бе казала нещо, с което да се издаде.