— Ти откъде знаеш това?
— Един андроид ми го каза. Кралски андроид.
— О! Андроидът на Кай ли? — попита Ико и смени картината на екрана с една от страниците на почитателите на Кай.
Синдер въздъхна.
— Да, андроидът на Негово Величество.
Без знанието на Синдер, по онова време мозъкът й на киборг бе записал всяка дума, излязла от устата на андроида Нанси, сякаш е знаел, че някой ден тя ще поиска отново да използва тази информация.
Според проучването на Нанси след проваления опит за убийство на Левана един лунен лекар на име Логан Танер донесъл Синдер на Земята, когато била още малко дете. В крайна сметка той бил затворен в психиатрична клиника, където се самоубил, но преди това успял да предаде грижите за Синдер на друг. Според Нанси този друг бил бивш пилот от Европейската федерация.
Това била Мишел Беноа, подполковник от авиацията.
— Кралски андроид ли? — зачуди се Трън и даде първи признаци на размисъл. — И откъде се е сдобил той с тази информация?
— Това вече не знам. Но искам да издиря тази Мишел Беноа и да видя дали историята е вярна.
И дано тази Мишел Беноа има отговорите, които доктор Ърлнад не знаеше. Може би тя щеше да може да й разкаже нещо за миналото й и какво се бе случило с нея през тези дълги единайсет години, от които не помнеше нищо; за операцията и за лекарите, за изобретението на Лин Гаран, което не бе позволило на Синдер да използва лунната си дарба, докато доктор Ърланд не го бе извадил от строя.
Може би и тя имаше своите идеи каква трябва да е следващата стъпка на Синдер. И може би тези идеи щяха да й дадат правото да избере как да изживее живота си.
— Аз съм вътре.
Тя се сепна.
— Наистина ли?
— Естествено. Това е най-голямата нерешена загадка на третата ера. Пък и сигурно някой е обявил награда за принцесата, нали така?
— Да, кралица Левана.
Трън се наведе към нея и я сръга с лакът.
— В такъв случай вече имаме нещо общо с принцесата.
Той й смигна и Синдер се изпоти.
— Дано поне да е симпатична.
— Ще опиташ ли да се съсредоточиш върху съществените неща, моля те?
— Това е доста съществено. — Трън се изправи и изохка, тъй като още всичко го болеше от преместването. — Гладна ли си? Струва ми се, че чувам кутията с боб да ме вика от ей там.
— Не, благодаря ти. Не ми се яде.
Той излезе, а Синдер се покачи на най-близката щайга и разкърши раменете си. На екрана все още предаваха новините, но звукът беше спрян. Отдолу вървеше текст: „Продължава издирването на лунната бегълка Лин Синдер и предателя на короната Дмитри Ърланд.“
Гърлото й се стегна — предател на короната ли?
Но защо се изненадваше? Колко време бе очаквала, че ще им трябва да разберат кой е подпомогнал бягството й?
Синдер се отпусна назад, поклати крака и се взря в лабиринта от тръби и сплетени жици по тавана на кораба. Дали не правеше грешка с отиването си в Европа? Но това беше избор, на който й се струваше, че не ще може да устои. Не само заради откритията на Нанси, но и заради собствените си объркани спомени. Винаги е знаела, че е осиновена в Европа, но помнеше всичко много смътно. Спомените й бяха размътени от упойващите лекарства и винаги бе мислила, че те са просто сън. Хамбарът. Полето, отрупано със сняг. Сивото небе, което нямаше край. А след това дълго, много дълго пътуване с влак, което я бе довело тук, в Нов Пекин, при новото й семейство.
Усещаше непреодолимо желание да се върне там. Да разбере къде е била през тези изгубени години, кой се бе грижил за нея, кой друг знаеше най-голямата й тайна.
Ами ако това беше напразен опит да избегне неизбежното? Ако си търсеше повод да не замине при доктор Ърланд и да приеме съдбата си? Докторът поне можеше да я научи да бъде лунитянка. И да се пази от кралица Левана.
Та тя дори не знаеше как да използва обаянието си. Не и както му беше редът.
Тя сви устни и вдигна киборгската си ръка пред лицето си. Металното покритие светеше почти като огледало под мъждивите лампи на кораба. Беше толкова безупречно чиста, така майсторски изваяна — и при все това не приличаше на нейната ръка. Поне не още.
Синдер наклони глава на една страна, вдигна металната и човешката си ръка и опита да си представи какво би било да бъде изцяло човек. Да има две ръце от кожа, плът и кости. Кръвта бавно да тече по синкавите вени под повърхността. Плюс всичките десет нокътя.