Когато андроидът отново се отдалечи, Вълка се прокрадна напред и задържа един клон, за да може Скарлет да мине под него.
Вървяха с бързината на охлюви, приведени ниско, за да не ги забележат. С всяка крачка, която правеше Скарлет, някое дребно животинче — катеричка или врабче — бягаше уплашено от нея и тя се боеше, че андроидите ще съумеят да ги проследят само по разтревожените диви животни, но от линиите така и не дойде звук от предупредителна аларма.
Спряха само веднъж, когато над главите им затанцува лъч синя светлина. Скарлет следваше Вълка, притисната почти до земята, заслушана в тежкото биене на сърцето си и втурналия се в ушите й адреналин.
Изведнъж се сепна, когато усети топлите пръсти на Вълка да се притискат в гърба й. Те стояха неподвижни, успокояваха я, докато тя наблюдаваше как прожектора на андроида претърсваше внимателно дърветата и шареше напред-назад по горския навес. Скарлет се реши да наклони леко главата си, така че да вижда Вълка, който стоеше до нея неподвижен, с напрегнати мускули и само пръстите на другата му ръка потропваха ли, потропваха по големия камък, намирайки така отдушник за напрежението, което иначе нямаше къде да изтече.
Гледаше пръстите му като хипнотизирана и дори не разбра, че прожекторът се бе отдалечил, докато Вълка не вдигна ръката си от гърба й.
Продължиха крадешком напред.
Скоро оставиха влака назад зад гърба си, а шумът от изгубената цивилизация заглъхна сред цвърченето на щурците и крякането на жабите. Когато Вълка се увери, че не ги следят, я изведе от гората и двамата се върнаха обратно на линиите.
Разстоянието между тях и влака растеше, но въпреки това никой не продумваше.
Когато ослепително яркото слънце се наведе да целуне хоризонта в един от редките мигове, в които човек можеше да го зърне през дърветата, Вълка спря и се обърна назад. Скарлет спря на няколко крачки пред него и проследи погледа му, но не срещна нищо, освен бодливите храсти и дългите сенки, които нямаха край.
Беше наострила уши и се ослушваше за нов вой, но дочу единствено чуруликането на птичките и цвърченето на колония прилепи някъде над главите им.
— Пак ли вълци? — попита тя накрая.
Той мълча дълго, а сетне кимна рязко:
— Пак вълци.
Скарлет си отдъхна, когато той отново потегли. Вървяха часове наред, без да срещнат друг влак, разклонение на линиите или знак от цивилизацията. От една страна тук беше хубаво — въздухът бе чист, имаше диви цветя, а малките зверчета идваха до самия край на шубрака, за да огледат Скарлет и Вълка, а после тичаха обратно в папратите.
Но от друга, краката и гърбът я боляха ужасно, коремът й къркореше, а сега и Вълка й съобщаваше, че немного обичаните обитатели на гората дебнеха наблизо.
Хлад полази по ръцете й. Тя отвърза якето от кръста си, навлече го и се закопча догоре. Извади портскрийна си и обезкуражена видя, че са изминали едва трийсетина километра. Оставаха им четирийсет и осем, докато стигнат най-близката гара.
— На около километър оттук има разклонение на линиите.
— Добре — каза Вълка. — Влаковете, които е трябвало да минат по разписание оттук, скоро няма да се появят. Но като стигнем дотам, ще започнат да минават по-начесто.
— И когато се появи влак — попита тя, — как смяташ да се качим на него?
— Както слязохме от този. — Той й се усмихна закачливо. — Все едно скачаш от хамбара, нали така каза?
Тя го изгледа гневно.
— Сравнението не върши работа, когато ще скачаме на влака.
Той не й отговори — само пак се усмихна шеговито, а Скарлет се обърна напред и си помисли, че може би не й трябваше да знае какъв беше планът му, щом все пак имаше някакъв план. Един късно цъфтящ храст се разлюля точно до пътеката и сърцето й подскочи, но отдолу изпълзя само една безобидна бялка и изчезна между дърветата.
Въздъхна, ядосана на собствената си тревожност.
— Е — обади се тя и хвърли нов поглед през рамо, който смути Вълка. — Ако се изправиш срещу една глутница, кой ще спечели в битката — ти или те?
Той се намръщи — беше напълно сериозен.
— Зависи — рече премерено, сякаш се мъчеше да разбере защо му задаваше този въпрос. — Колко голяма е глутницата?
— Ами откъде да знам. Колко вълка има обикновено в една? Шест?
— Мога да надвия шестима — каза той. — Но един повече и положението ще стане напечено.
Скарлет се подсмихна широко.