— Е, няма страшно — поне самочувствие не ти липсва.
— Какво намекваш?
— Нищо. — Тя изрита един камък от пътеката. — Ами ако трябва да се изправиш срещу… лъв?
— Срещу котка? Моля те, не ме обиждай.
Тя се засмя с остър, неочакван смях.
— Ами срещу мечка?
— Защо питаш? Да не би да видя някоя в гората?
— Не съм, но искам да съм подготвена, в случай че се наложи да ти спасявам кожата. Усмивката, която беше чакала, стопли лицето му и белите му зъби проблеснаха.
— Не съм сигурен. Никога преди не съм се борил с мечка. — Той наклони главата си на изток. — Натам има езеро, на триста метра може би. Трябва да си напълним вода.
— Стой.
Вълка спря и я погледна.
Скарлет го приближи бавно, а челото й беше набраздено цяло.
— Направи го пак.
Той направи малка крачка назад, а в очите му светна ненадейна тревога.
— Кое?
— Усмихни се.
Вместо да се подчини, той направи точно обратното — сви се назад и стисна зъби, сякаш се боеше, че устните му може да се разтворят сами.
Скарлет се поколеба за миг, а сетне се пресегна към него. Той трепна, но не се помести, когато тя хвана лицето му в двете си ръце и леко повдигна горната му устна с палци. Въздухът изсвистя между зъбите му и той докосна с език върха на десния си зъб.
Това не бяха обикновени зъби. Приличаха много на кучешки — остри и издължени.
Много бавно тя осъзна, че те бяха точно като на вълк.
Вълка извърна лицето си и отново стисна устни. Цялото му тяло беше изопнато, напрегнато. Тя го видя, че преглъща.
— Присадени ли са?
Той се почеса по врата, без да може да я погледне.
— Орденът на глутницата май взима тези неща с вълците доста насериозно, а? — Тя изведнъж усети, че ръката й все още стоеше във въздуха, а пръстите й опасно се канеха да дръпнат отново лицето на Вълка към нея, затова я пусна и я пъхна в предния си джоб. Сърцето й изведнъж се бе заблъскало в гърдите й. — А други странности, за които трябва да знам, имаш ли? Опашка да речем?
Най-накрая той срещна погледа й почервенял от обида, но тогава видя, че тя му се усмихваше.
— Шегувам се — рече тя и се усмихна извинително. — Това са само едни зъби. Поне не си ги присадил на главата си както онзи мъж на борбите.
След известно време стеснението му започна да се топи и намусеното му изражение се смекчи. Устните му отново се извиха нагоре, но този път усмивката му не беше истинска.
Тя го ритна лекичко по палците.
— Добре де, засега ще приема тази усмивка. Нали каза, че наблизо има река?
Благодарността на Вълка бе явна, когато тя смени темата на разговора. После той се дръпна назад от нея и каза:
— Езеро е. Подушвам го.
Скарлет присви очи в посоката, която той й сочеше, но не видя друго, освен дървета, и още дървета, и пак дървета.
— Да, разбира се, че го подушваш — рече тя и го последва, когато той навлезе сред гъсталаците.
И се оказа прав, макар че езерото повече приличаше на вир. В далечния му край се вливаше и се оттичаше малка рекичка, която поддържаше водата чиста. Тревата по брега преминаваше в камънаци, които изчезваха под повърхността, а една група от брези бяха надвесили клоните си над водата.
Скарлет вдигна ръкави, напръска лицето си с вода и шумно засърба от шепите си. Дори не знаеше, че толкова много е ожадняла и сега не можеше да се насити. Вълка натопи ръцете си и прокара мокрите си пръсти през косата си, така че тя отново застана на всички страни, сякаш по време на дългото им ходене бе станала прекалено кротка.
Поосвежена, Скарлет клекна на пети и погледна Вълка.
— Не е за вярване.
Той я погледна.
— Ръцете ти не играят — рече тя и посочи дланта, положена спокойно на коляното му. Но почувствали се неловко под наблюдателния й поглед, пръстите му в миг се свиха в юмрук. — Гората сигурно ти се отразява добре.
Вълка се замисли над думите й и леко свъсен допълни бутилката догоре и я сложи внимателно в чантата.
— Сигурно — каза той и добави, — има ли още храна?
— Свърши. Не бях предвидила, че ще се наложи да разчитаме на собствените си запаси. — Скарлет се засмя. — Аз си мислех, че чистият въздух те е преобразил, а на теб — сега, като казваш това, ми хрумва — просто ти е паднала кръвната захар. Хайде, сигурно ще намерим по пътя диви ягоди или нещо друго.