Тя понечи да се надигне, когато от отсрещния бряг на езерцето се чу крякане. Шест патици бяха нагазили и шляпаха във водата, потапяйки главите си под повърхността.
Скарлет прехапа устни.
— Освен ако… дали няма да можеш да уловиш една патица?
Вълка премести поглед върху патиците и лицето му се разтегли в дръзка усмивка. Той направи всичко да изглежда отстрани като детска игра и се промъкна към нищо неподозиращите птици като роден хищник. Но дори Скарлет да остана впечатлена — и може би тя наистина остана впечатлена, нищо не можеше да се сравни с неговото възхищение, докато тя с вещината на експерт изчисти перата на мъртвата птица, а после надупчи кожата й, за да може външния слой мазнина да изтече, докато се пече.
Най-трудно се оказа да запалят огъня, но след като потърси информация набързо на портскрийна си и като използва барута в един от патроните за пистолета си, Скарлет скоро стоеше хипнотизирана от сивите струйки дим, които се заизвиваха към листнатия покрив на дърветата.
Вълка гледаше съсредоточено към гората, когато протегна дългите си крака напред.
— Откога живееш във фермата? — попита той и заби петите си в земята.
Скарлет подпря лакти на коленете си и се вторачи нетърпеливо в патицата.
— Откакто навърших седем.
— Защо напусна Париж?
Тя надигна очи към него, но той гледаше към спокойната вода.
— Там бях нещастна. След като майка ми ни изостави, баща ми предпочиташе да виси по баровете, вместо да прекарва времето си с мен. И така, аз отидох да живея при баба.
— И какво — стана ли по-щастлива при нея?
Тя сви рамене.
— Трябваше ми време да свикна. Бях доста разглезено градско хлапе, а се научих да ставам на разсъмване и да си върша задълженията, които се очакваха от мен. Е, в началото се бунтувах. Но не беше същото… когато живеех при баща ми, ревях и се тръшках, чупех разни неща и си измислях истории, само и само да ми обърне внимание. Да се погрижи за мен. Но при grand-mere никога не съм се държала така. Вечер, когато беше топло, сядахме навън в градината, разговаряхме и тя наистина се вслушваше в казаното от мен. Зачиташе мнението ми, сякаш то трябваше да се чуе. — Очите й се замъглиха, докато се взираше в пепелта под пламъците. — Често пъти разговорите ни се обръщаха на препирни, защото и двете не отстъпваме от възгледите си и сме прекалено големи инатлии, за да си признаем, че грешим по един или друг въпрос. Но при всеки спор стигахме до тази точка, в която една от нас избухваше и бе на път да скочи, да излети от стаята и да тръшне вратата, но тогава баба просто започваше да се смее. И, разбира се, аз също се разсмивах и тогава тя ми казваше, че съм точно като нея. — Тя преглътна и стисна по-силно колената си с ръце. — Казваше ми, че и моят живот щял да бъде тежък, защото съм била точно като нея. — Скарлет потърка с длани очите си, за да размаже сълзите си, преди да са потекли.
Вълка изчака тя да се съвземе, а после я попита.
— Винаги ли сте живели само двете?
Тя кимна и когато бе сигурна, че е задушила сълзите си, отлепи ръце от лицето си. Подсмръкна, после обърна крилата, тъй като вече бяха почернели.
— Да, винаги. Grand-mere никога не се е женила. Който и да е бил дядо ми, той отдавна е изчезнал от живота й. Тя никога не говореше за него.
— И никога не си имала брат или сестра? Или… осиновени брат или сестра? Някой, за когото сте се грижили?
— Осиновени ли? — Скарлет обърса носа си в ръкава и примигна. — Не, само аз съм. — Тя сложи още един клон в огъня. — Ами ти? Имаш ли братя и сестри?
Вълка сви пръсти и ги заби в камъните.
— По-малък брат.
Скарлет едва успя да го чуе от припукването на пламъците.
Почувства тежестта на трите думи. По-малък брат. По изражението на Вълка не личеше нито привързаност, нито хладност. Имаше вид на човек, който би се грижил за по-малкия си брат, но лицето му показваше някаква суровост срещу този инстинкт.
— Той къде е сега? — попита тя. — Още ли живее с родителите ти?
Вълка се приведе напред и намести единия крак на патицата.
— Не. От дълги години и двамата не поддържаме връзка с родителите ни.
Скарлет се обърна към патицата на огъня.
— Не се разбираш с родителите си. Е, значи имаме нещо общо.
Вълка стисна силно бутчето и чак когато една искра го парна по ръката, се отдръпна от огъня.
— Обичах родителите си — изрече той с нежност в гласа, която липсваше, когато беше заговорил за брат си.