Последва дълго мълчание.
Ужасно дълго мълчание.
— Ти ще ме намразиш — измърмори той. Гърдите му потънаха и той отново се опита да се смали, както беше направил в уличката под фаровете на кораба й.
Скарлет тъй силно натисна хълбоците си с ръце, че костите започнаха да я болят.
— Двамата с Ран бяхме част от глутницата, изпратена да отвлече баба ти.
Стомахът на Скарлет се сви на топка. Глутницата, изпратена да отвлече баба й.
— Аз не бях с тях, когато е била отвлечена — добави бързо. — Още щом пристигнах в Рийо, видях възможност да избягам. Знаех, че тук мога да изчезна, без градската мрежа да може да ме открие. И се възползвах от нея. Това беше в утрото, когато я отвлякоха. — Той скръсти ръце, сякаш да се защити от омразата й. — Можех да ги спра. Бях по-силен от всички тях взето заедно. Можех да предотвратя станалото. Можех да я предупредя. Или пък теб. Но не го направих. Просто побягнах.
Очите на Скарлет започнаха да хвърлят искри. Тя пое рязко въздух, обърна се с гръб към него и вдигна нагоре глава към черното небе, за да задържи бликналите сълзи, без да се налага да ги трие. Изчака, докато се увери, че може да говори, а после се извърна към него.
— Тогава ли започна да ходиш на борбите?
— А също и в таверната — рече той и кимна.
— И после какво? Почувства вина и затова реши да тръгнеш по петите ми, а може би и да помогнеш малко във фермата? Като че ли това щеше да изкупи вината ти, а?
Той трепна.
— Не, разбира се. Знаех, че ако се забъркам с теб, това ще е самоубийство и те рано или късно ще ме намерят, ако не избягам от Рийо, но аз… но ти. — Той се разгневи, че думите не искаха да излязат от устата му. — Просто не можах да си тръгна.
Скарлет чу как пластмасата на портскрийна изпука в ръцете й и се застави да разхлаби малко хватката си.
— Защо са я отвлекли? Какво искат от нея?
Той отвори уста, но не каза нищо.
Скарлет повдигна вежди. Пулсът й тътнеше гръмовно.
— Е?
— Опитват се да намерят принцеса Селена.
Ушите й звънтяха и за миг тя си помисли, че не го е чула добре.
— Кого се опитват да намерят?
— Лунната принцеса Селена.
Тя отстъпи назад. Хрумна й, че Вълка си правеше някаква жестока шега с нея, но изражението му беше прекалено сериозно и пълно с ужасяващ страх.
— Какво?
Той започна неловко да мести тежестта си от крак на крак.
— Те от години търсят принцесата и мислят, че баба ти знае къде е.
Озадачена, Скарлет го погледна с присвити очи — беше сигурна, че е разбрала погрешно. Но Вълка я гледаше неподвижно с проницателен и уверен поглед.
— Откъде баба ми би могла да… — Тя поклати глава. — Лунната принцеса е мъртва!
— Има свидетелства, че тя не е загинала в пожара, а е била спасена и доведена тук, на Земята — обясни Вълка. — И, Скарлет…
— Какво?
— Ти сигурна ли си, че баба ти не знае нищо?
Ченето й увисна и стоя така толкова дълго, че езикът й изсъхна и стана лепкав в устата й.
— Та тя е фермерка! Цял живот е живяла във Франция. Откъде би могла да научи такова нещо?
— Преди да се захване с фермата, тя е била в армията. И по онова време е пътувала.
— Това е било преди повече от двайсет години. Кога е изчезнала принцесата? Преди десет, петнайсет години. В това изобщо няма логика.
— Не можеш да отхвърлиш възможността.
— О, да, мога!
— Ами ако все пак тя знае нещо?
Тя се намръщи, но недоверието й се стопи, когато видя нарастващото отчаяние на Вълка.
— Скарлет — рече той, — Ран каза, че задачата е отменена. Не вярвам да е говорил за друго, освен за издирването на принцесата. Не мога да си представя защо биха спрели търсенето след толкова години… но ако е вярно, тогава вероятно няма да имат повече нужда от баба ти.
Болка проряза стомаха й.
— Значи ще я пуснат да си тръгне?
Малки гънки се появиха около устата на Вълка и нещо затисна тежко гърдите на Скарлет. Нямаше нужда да продължава — бе прочела отговора в очите му.
Не. Не. Те нямаше да я пуснат да си тръгне.
Тя пое замаяно дъх и погледна надолу към ивиците лунна светлина на релсите.
— Ако бях знаел… ако те бях срещнал по-рано… искам да ти помогна, Скарлет. Искам да опитам да поправя нещата, но на тях им трябва информация, с която аз не разполагам. Най-важното нещо е баба ти да им бъде от полза. Дори да са спрели издирването на Селена, тя пак може да знае нещо, нещо от миналото й, все едно какво, което да им е необходимо. Затова, ако има нещо, което ти знаеш, някакви сведения, които имаш. Това е най-добрата ти възможност да я спасиш. Можеш да размениш информацията срещу баба ти. Дай им, каквото искат.