Раздразнението й я обви почти цялата.
— Не знам какво искат.
— Помисли. Имало ли я някога нещо подозрително? Нещо, което баба ти да е казала или направила и което ти се е сторило необичайно?
— Тя прави необичайни неща всеки ден.
— Нещо, което да е свързано с лунитяните? Или с принцесата?
— Не, тя… — Скарлет замълча. — Тя винаги е изпитвала съчувствие към тях, за разлика от повечето хора. Никога не бърза да ги съди.
— Нещо друго?
— Нищо. Нищо друго. Тя няма нищо общо с лунитяните.
— Има доказателства, че това не е истина.
— Какви доказателства? За какво говориш?
Вълка се почеса по главата.
— Сигурно ти е казвала, че е ходила на Луната.
Скарлет притисна очите си с длани и разтреперано си пое дъх.
— Ти си луд. Защо й е на баба ми да ходи на Луната?
— Била е част от единствената дипломатическа мисия, изпратена от Земята на Луна през последните петдесет години. Тя е била пилотът, който е закарал делегацията от Земята. Посещението е продължило почти две седмици и през това време сигурно е имала контакти с лунитяните. — Той се намръщи. — Никога ли не ти е казвала нищо за тези неща, а?
— Не! Не, никога не ми е казвала такова нещо! Кога се е случило това?
Вълка извърна поглед и тя видя колебанието му.
— Вълк. Кога се е случило това?
Той преглътна.
— Преди четирийсет години — каза той и гласът му отново се снижи. — Девет месеца преди да се роди баща ти.
Глава двадесет и трета
Светът се завъртя под краката и. Скарлет потърси знак по лицето на Вълка, че това е шега, но нищо не откри.
— Баща ми.
— Съжалявам — промърмори той. — Мислех си, че ти е казала… нещичко от тази история.
— А ти… откъде знаеш всичко това?
— Всичко отново е свързано с принцесата. Доказателствата сочат, че е била отведена от Луна от мъж на име Логан Танер — лекар по професия. — Той я изгледа изпитателно дали ще познае името, но тя го чуваше за първи път. Вълка продължи. — Единствените земляни, с които доктор Танер е могъл да влезе в контакт, преди да отведе принцесата, са били дипломатите от мисията, на която е била и баба ти. Хората, които го познавали, подозирали, че е имал връзка с Мишел Беноа по време на престоя й. Тези теории станаха още по-правдоподобни, когато научихме, че девет месеца след това Мишел Беноа е родила син, но данни за бащата няма.
Без да може да стои на краката си, Скарлет се отпусна на земята. Ако Вълка казваше истината… ако тези теории бяха верни… то тогава дядо й е бил лунитянин.
Пред нея се завъртя вихрушка от мисли. Улики, които никога не си бе дала сметка, че е събрала, изведнъж си дойдоха на местата. Защо баба й проявяваше такова съчувствие към лунитяните? Защо никога не говореше за дядо й? Защо бе настоявала Скарлет и баща й да бъдат родени у дома — задължителните кръвни тестове в болницата биха разкрили потеклото им.
Как бе могла да опази всичко това в тайна толкова време?
Изведнъж я осени, че баба й никога не бе имала намерение да разкрие тайната си. Никога не бе имала намерение да каже истината на Скарлет.
Нещо толкова значимо. Нещо толкова важно. А баба й винаги го бе пазила в тайна от нея.
— Ние нямаме тайни — каза тя тихо на себе си, главата й клюмна и очите й започнаха отново да се пълнят със сълзи! — Ние нямаме тайни една от друга.
— Съжалявам — каза Вълка и клекна пред нея. — Бях сигурен, че знаеш поне нещо от цялата история.
— Не знаех нищо. — Тя изтри сълзите си. Защо баба й не й беше казала за този Логан Танер? Дали се е опитала да я предпази от недоверието и предразсъдъците, които можеше да срещне заради това, че е наполовина лунитянка, или е имало и още нещо? Дали е пазила някаква, дори още по-невероятна, тайна.
Гърдите я заболяха, когато се запита колко тайни още бяха пазили от нея.
Вниманието на Вълка се обърна на юг и той надигна едното си ухо към небето.
В миг мислите на Скарлет се успокоиха. Тя се заслуша, но не чу друго, освен бриза в гората и пленителния хор на щурците. При все това Вълка прошепна: