Влакът пое на запад, а от двете им страни гората изгуби очертанията си. Сякаш цяла вечност измина, докато адреналинът се оттече от тялото на Скарлет и тя започна да диша, без дробовете й да се свиват с усилие. Вълка продължаваше да я стиска силно. Единственото доказателство, че бе от плът и кръв, а не от камък, беше дъхът му, който усещаше в ухото си.
Когато най-сетне спря да трепери, Скарлет се отлепи от него. Здравите му ръце я пуснаха с неохота и тя се осмели да срещне погледа му.
Уплахата и ужасът го бяха оставили и на тяхно място се виждаха горещина и копнеж, но и неувереност. И страх, толкова много страх, но тя не вярваше причината за него да е падането й.
С пламнали устни тя изви врата си към него.
Но той се отдръпна от нея и помежду им се настани острият, пронизващ вятър.
— Трябва да се спуснем долу, преди да влезем в някой тунел — каза той с дрезгав, развълнуван глас.
Скарлет седна изправена, а лицето й пламна, когато усети почти неустоимо желание да изпълзи до него и да не слиза от покрива на влака, а ръцете му отново да я притиснат до тялото му. Да почувства топлината, сигурността и блаженството само за един миг още.
Тя потисна желанието си надълбоко. Вълка беше извърнат встрани и тя знаеше, че той има право. Тук не беше безопасно.
Тъй като не се чувстваше сигурна да се изправи, тя тръгна към предната част на вагона, като хем пълзеше, хем се влачеше, приспособявайки се към едва доловимото полюшване на влака. Вълка кръжеше до нея, без да я докосва, но и достатъчно близо, за да я улови, ако се приближи твърде много до ръба.
Когато стигнаха края, Вълка се спусна върху платформата между двата вагона. Скарлет надникна след него и видя раницата в краката му. Съвсем я беше забравила и сега от устата й се изтръгна изненадан смях. Беше се прицелил съвсем прецизно за скока. Може би ако не го бе целунала по бузата точно преди да скочат, той нямаше да загуби равновесие.
Мисълта накара сърцето й да запърха и тя се запита дали не бе станала причина за неговата разсеяност.
Седна на края и провеси крака.
— Хайде, фукльо — рече тя, протегна ръце и скочи, като се остави той да я хване. Ръцете му бяха болезнено нежни, когато я свалиха на платформата. Задържаха се един миг по-дълго върху кръста й, след като краката й бяха стъпили здраво на земята, а може би не съвсем достатъчно дълго.
Видът му беше уплашен и объркан, а челото напрегнато.
Без да я погледне в очите, той грабна раницата и влезе във вагона.
Скарлет гледаше вратата и чакаше поривите на вятъра да я разхладят от изгарящия спомен за ръцете му, които докосват кръста й, раменете й, китките й. Главата й бе замаяна от спомена и твърде скорошната агония на желанието да го целуне.
Отпусна се тежко на парапета и напъха косата си в качулката. Смътно си каза, че Вълка бе постъпил правилно, когато се отдръпна от нея. Тя все така се втурваше към всичко, без да мисли, и винаги се забъркваше в някоя каша. Още един пример как емоциите й я бяха отнесли и бе загубила ума си по мъж, когото познаваше само от… тя се напрегна да пресметне дните и осъзна с известен шок, че се познаваха едва от един ден.
Само един ден. Възможно ли беше това? Наистина ли онази ужасна улична борба се бе случила преди една вечер? Наистина ли баща й бе изпаднал в истерия и бе разхвърлял хангара днес сутринта?
Но дори и сега чувствата й не се промениха. Кожата й не изстина. Не отмина и желанието й да се сгуши под ръката му. Беше пожелала той да я целуне. И още го желаеше.
Тя въздъхна и когато краката й отново бяха в състояние да я носят, се мушна във вагона.
Това беше товарен вагон, доста широк и натъпкан с пластмасови щайги с различни пратки. През отворената врата падаше един квадрат от лунна светлина. Вълка се бе покатерил върху една камара каси и ги преместваше, за да разчисти място.
Скарлет се покатери при него, за да помогне. Тишината бе мъчителна, но не можа да измисли да каже нищо, което да не звучи банално и превзето. Затова извади гребена от раницата си и започна да разресва възлите, на които вятърът бе вързал къдриците й. Накрая Вълка приключи с разместването и се настани до нея. Скръсти крака. Стисна ръце в скута си. Приведе рамене. Без да я докосва.