— Знаехте ли, че тя е киборг? — попита една жена с неприкрито отвращение.
Кай се вторачи в нея смутено, а после погледът му затанцува над множеството. Той се приближи още до трибуната, а на арката на носа му се появи бръчица.
Синдер захапа бузата си от вътрешната страна и се приготви за безмилостното му отвращение. Та кой ли би поканил киборг на бала?
Но Кай каза простичко:
— Не виждам какво отношение има това, че тя е киборг. Следващият въпрос?
Металните пръсти на Синдер се свиха.
— Ваше Величество, когато отправихте поканата си към нея, знаехте ли, че тя е лунитянка?
Кай сякаш щеше да падне на една страна. Той поклати глава.
— Не. Разбира се, че не знаех. Аз, очевидно съвсем наивно, смятах, че в Републиката няма лунитяни. Освен нашите дипломатически гости в двореца, разбира се. Сега, когато вече научих колко лесно е за тях да се слеят с народа, ще вземем допълнителни мерки за сигурност, за да не допускаме имиграцията на лунитяни тук, а също да издирим и екстрадираме всички, които се намират на нашата територия. Твърдо съм решен да спазвам постановленията на Междупланетното споразумение от 54 д.е. по този въпрос. Да, на втория ред.
— Дали Нейно Величество, Кралица Левана, или някой от двора на лунитяните вече е коментирал бягството на затворника?
Кай стисна зъби.
— О, тя имаше да ни каже едно-две неща по въпроса.
Един от министрите зад Кай се покашля. Раздразнението на лицето на Кай бързо се изпари, заменено от деликатно равнодушие.
— Кралица Левана желае Лин Синдер да бъде заловена — поправи се той, — и да бъде изправена на съд.
— Ваше Величество, мислите ли, че тези събития ще попречат на дипломатическите отношения между Земята и Луна?
— Не, мисля, че ще им помогнат.
— Ваше Величество. — Три реда назад един мъж се изправи. — Според разкази на очевидци на бала арестът на Лин Синдер е бил част от договорка между вас и кралицата и бягството й от затвора може да стане повод за война. Има ли причина да вярваме, че това ще доведе до по-голяма заплаха за националната ни сигурност?
Кай понечи да се почеше зад ухото, но спря навреме нервния тик и подпря ръката си отново на трибуната.
— От поколения насам думата „война“ се подмята между Земята и Луна. Както баща ми преди мен, така и аз на всяка цена ще се стремя да избегна войната. Уверявам ви, че правя всичко по силите си да не провалям и без това крехките ни отношения с Луна, като започвам с издирването на Лин Синдер. Това е всичко, благодаря ви.
Надигна се вълна от незададени въпроси, но той слезе от сцената и започна тих разговор с група министри.
Намусен, Трън се тръшна назад в креслото на помощник-капитана.
— Мен дори не ме спомена. Ни веднъж.
— И мен — каза Ико, но без съжаление.
— Ти не си избягала от затвора.
— Така е, но веднъж срещнах Негово Величество на пазара. Тогава усетих, че между нас има много силна връзка. Ти какво ще кажеш, Синдер?
Думите минаха през звуковия интерфейс на Синдер, но тя не ги разбра. Без да може да откъсне очи от Кай, тя не отговори.
Кай трябваше да поеме отговорността за нейните постъпки. Съвсем несправедливо беше изправен срещу последиците от нейните решения. След бягството й той сам трябваше да се справя с кралица Левана.
Тя затвори очи, за да не го вижда, и разтърка пулсиращите си слепоочия.
— Да, но аз също съм преследван беглец, точно като Синдер — продължи Трън. — Те нали знаят, че и аз съм избягал?
— Може да са ти благодарни — измърмори Синдер.
Трън измрънка нещо неразбрано, после и двамата се умълчаха за дълго, а през това време тя разтриваше челото си и се мъчеше да убеди себе си, че бе постъпила правилно.
Накрая Трън се завъртя, ритна с крак облегалката на креслото на Синдер и бутна ръката й от нея.
— Сега разбирам защо остана толкова хладна към моето очарование. Дори не подозирах, че имам насреща си император. Труден съперник даже и за мен, признавам си.
Тя изпръхтя.
— Не ставай глупав. Та аз едва го познавам, а и той вече ме презира.
Трън се засмя и окачи палците си на гайките на колана си.
— Имам страхотна интуиция, щом стане дума за amore! Той не те презира. Освен това е поканил киборг на бала, нали така? За това се иска смелост. По принцип ненавиждам кралските особи и държавниците, но на този трябва да му се признае, че е смелчага.