Синдер се изправи и бутна краката на Трън от стола си, освобождавайки пътеката към вратата.
— Тогава той не знаеше, че съм киборг.
Трън наклони главата си, когато тя мина край него.
— Не е знаел, така ли?
— Разбира се, че не знаеше — рече тя и излезе от малката кабина с широки крачки.
— Но сега вече знае, че си киборг, и пак те харесва!
Тя се извърна назад и посочи екрана.
— И ти разбра това от една десетминутна конференция, на която той каза, че прави всичко по силите си да ме залови и да ме предаде за екзекуция?
Трън се ухили. С ужасен и надут глас, който Синдер допускаше, че трябва да имитира Кай, той рече:
— Не виждам какво отношение има това, че тя е киборг.
Синдер изви очи и му обърна гръб.
— Ей, върни се! — Ботушите на Трън се удариха в земята зад нея. — Искам да ти покажа още нещо.
— Заета съм.
— Обещавам повече да не се подигравам на гаджето ти.
— Той не ми е гадже!
— Става дума за Мишел Беноа.
Синдер пое бавно дъх и се обърна.
— Какво има?
Трън се поколеба, сякаш се боеше да мръдне, за да не би тя да хукне отново, а после килна глава към таблото в кабината зад гърба му.
— Ела да видиш нещо.
Синдер изпусна въздишка и тръгна бавно обратно към него. Облакъти се на облегалката на креслото на Трън.
Той изключи звука на новинарския канал.
— Знаеш ли, че Мишел Беноа има внучка?
— Не — отвърна Синдер отегчена.
— Е, има. Госпожица Скарлет Беноа. Доколкото се знае, съвсем скоро е навършила осемнайсет, но — приготви се да чуеш това — момичето няма болнично досие. Схващаш ли? Свещена спатийо! Аз съм гений!
Синдер се намръщи.
— Нищо не разбирам.
Трън наведе главата си назад и я погледна на обратно.
— Тя няма никакво болнично досие.
— Е, и?
Той се завъртя на стола си с лице към нея.
— Познаваш ли дори един-единствен човек, който не е роден в болница?
Синдер се замисли.
— Да не би да намекваш, че тя може да е принцесата?
— Точно това намеквам.
На екрана се показа снимка и информация за Скарлет Беноа. Беше красива, с пищни форми и огненочервени къдрици.
Синдер присви очи, докато гледаше. Момиче, тийнейджърка, без акт за раждане. Живяла под настойничеството на Мишел Беноа.
Колко удобно.
— Е, капитане! Отлична детективска работа!
Глава двадесет и пета
Скарлет, сънуваше, че виелицата е затрупала цяла Европа в сняг, дълбок чак до врата.
Отново беше дете. Слезе по стълбите и видя, че баба й бе коленичила пред печката с дърва.
— Мисля, че намерих човек, който да те прибере — каза баба й. — Но в този сняг едва ли ще тръгне насам. Сега ще трябва да чакам пролетта, за да се отърва от теб.
Старата жена раздуха огъня. Искрите се разлетяха, напълниха с бодлички очите на Скарлет и тя се събуди с мокри бузи и ледени пръсти. Дълго време не можа да отсее съня от спомените си. Беше валяло сняг, но не толкова много. Баба й беше поискала да я даде на други хора, но тогава тя вече не беше дете. Беше на тринайсет.
Дали беше януари, или още по-късна зима? Опита се да сглоби топящите се спомени. Бяха я изпратили да издои кравата — работа, която ненавиждаше, — а ръцете й бяха толкова вдървени, че се страхуваше, да не би да стисне вимето прекалено силно.
Защо не беше отишла на училище този ден? Дали беше неделя? Или бяха във ваканция?
О, да. Беше ходила при баща си и тъкмо се беше прибрала предишния ден. Първоначално трябваше да остане при него за цял месец, но не можа да издържи. Той пиянстваше, прибираше се посред нощ в апартамента. Скарлет беше взела влака към къщи, без да казва на никого, и с пристигането си изненада баба си. Вместо обаче да се зарадва, че я вижда, баба й се разгневи, задето Скарлет не я бе предупредила с едно съобщение за случващото се. Бяха се скарали. Скарлет още й беше ядосана, докато доеше кравата с премръзналите си пръсти.
Тогава за последно се бе качила на Маглев. И за последно бе видяла баща си.
Помнеше, че бързаше отчаяно да свърши със задълженията си, за да може да се прибере вътре на топло. Видя малкия кораб отпред пред къщата чак когато хукна обратно натам.