Когато свърши, остана да лежи неподвижно, заслушана в свистенето на вятъра навън. Едната й страна се бе схванала от твърдите щайги, на които бе прекарала нощта.
Вълка я погледна, но не с надежда и облекчение, а с ужас.
— Те това търсят, нали? Мъжът и баба ми сигурно са говорили за принцесата тогава. Не знам къде се е намирала, нито кой се е грижил за нея… никога не съм я виждала. Винаги досега съм си мислила, че баба е искала мен да отпрати, но сега… след това, което ти ми каза за Логан Танер, Grand-mere и принцеса Селена.
Вълка се отдръпна от нея, седна изправен и сви коленете си пред гърдите си. Вторачи се безизразно в наредените една върху друга щайги около тях.
— Мъжът имаше акцент. Мисля, че беше от Източната република. — Скарлет се изправи до него и вчеса косите си на една страна. — И съм напълно сигурна, че баба нарече жена му мадам Лин. Не знам колко често се среща това име, но… бих познала мъжа, ако пак го видя. Убедена съм в това.
— Стига, мълчи! — Вълка затисна ушите си с ръце. — Все едно нищо не съм чул.
Скарлет примигна слисано от гримасата му.
— Вълк? — Тя взе ръцете му и ги свали. — Това е хубаво, нали?
Те искат информация, аз имам информация. Ще направим сделка. Ще я разменим срещу баба ми. Нали.
— Не отивай там.
Погледът му я впримчи в тъмнината. Разрошена коса, смътни белези, по миглите му — петънца от съня. Вълка нави една къдрица от косата й около пръста си.
— Недей да ходиш да търсиш баба си.
Лъч оранжева светлина блесна през вратата и изчезна.
— Трябва.
— Не, Скарлет, не трябва. — Той сграбчи ръката й и я обви с дланите си. — Нищо не можеш да направиш за нея. Ако отидеш там, само ще изложиш себе си на опасност. А баба ти не би желала това да се случи, нали?
Скарлет издърпа ръката си от Вълка.
— Можем да избягаме — продължи той, а пръстите му се протягаха тревожно, жадни за допир, и стиснаха здраво джобовете й. — Ще изчезнем в гората. Ще отидем в Африка или в източната република. Можем да оцелеем и те никога няма да ни намерят. Мога да се грижа за теб. Мога да те защитя.
— Какво говориш? Снощи каза, че ако имам някаква информация, това ще помогне, това ще е единственият шанс на баба ми и ето — сега имам информацията. Нали това искаше?
— Може би — отвърна той. — Може би, ако имаше пълното име и адреса или нещо друго по-конкретно. Но само с фамилията, една страна, и то огромна, и едно описание? Скарлет, ако им кажеш това, те ще те пленят с надеждата, че ще можеш да разпознаеш мъжа.
Тя дръпна ципа си и го огледа внимателно — с всеки дъх очите му ставаха все по-обезумели.
— Отлично — каза тя. — Тогава ще им предложим да вземат мен вместо баба ми.
Той се сви назад и поклати глава, но Скарлет беше обнадеждена.
— Ще отидем заедно. Ще им кажеш, че разполагаш с информация, но ще им я дадеш само при условие, че те оставят да си тръгнеш свободно, като вземеш и баба ми с теб. А те ще вземат мен.
Вълка потрепери.
— Вълк, трябва да ми обещаеш, че ще се погрижиш за нея. Не знаем в какво състояние ще я открием. Ако те са… ако са я ранили… ще трябва да се погрижиш за нея. — Гласът й секна, но без нови сълзи. Решението й беше окончателно.
Докато:
— Ами ако вече са я убили, Скарлет?
В стомаха й се сви ужас от думите, които тя се боеше да изрече гласно, за да не се превърнат в истина. Влакът продължаваше да намалява и Скарлет дочуваше яростния шум на фадакораби, нетскрийнове, свирки, които предупреждаваха да се стои далеч от релсите.
Беше среднощ, но в града нямаше никога тишина.
— Мислиш ли, че е мъртва? — Гласът й потрепери. Сърцето й туптеше силно, докато чакаше отговора му. — Мислиш ли, че са я убили?
Всеки миг се увиваше около врата на Скарлет и я задуша, ваше, докато накрая единствената възможна дума от устните на Вълка трябваше да бъде „да“. Да, мъртва е. Да, отишла си е. Убили са я. Тези чудовища са я убили.
Скарлет натисна с длани щайгата и се опита да пробие пластмасата.
— Кажи ми.
— Не — измънка той и раменете му се свлякоха надолу. — Не мисля, че са я убили. Още не.
Скарлет потрепери с облекчение. Покри лицето си с ръце, замаяна от урагана от емоции.
— Благодаря, звезди — прошепна тя. — Благодаря ти.
Гласът му стана твърд.
— Не ми благодари, че ти казах истината. Щях да проявя милост, ако те бях излъгал.