Но най-ужасяващи от всичко бяха дрехите му. Беше облечен в пурпурночервена дреха, която се разширяваше в кръста и имаше дълги ръкави, оформени като камбани. По ръбовете блестяха руни, избродирани със златни нишки. Напомняше на детски костюм — имитация на страшния лунен двор.
Страхът заблъска в гърдите на Скарлет. Това не беше костюм. Това беше герой от кошмар или от история на ужасите, която разказваха на децата, за да бъдат послушни.
Чародей. Лунен чародей.
— Здравейте — обади се мъжът, а гласът му беше благ и ласкав като разтопен карамел. — Вие сигурно сте мадмоазел Беноа.
Тя се препъна в първото стъпало и се улови за перилата, за да не падне. Пред нея Вълка сведе очи и се извърна. Мъжът кимна любезно, за да покаже, че е забелязал присъствието му.
— Алфа Кесли, толкова се радвам, че се завърнахте невредим. И ако правилно съм разбрал съобщението, което мадмоазел тъкмо получи, Бета Уин също е приключил със своята задача в Тулуза. Изглежда скоро цялата глутница отново ще е пълна.
Вълка притисна юмрук в гърдите си и леко се поклони.
— Радвам се да го чуя, господарю Яил.
Скарлет преглътна с мъка и се подпря на парапета.
— Не — каза тя от втория опит, защото гласът й изневери. — Той ме доведе тук, за да намеря баба ми. Той не е вече един от вас.
Усмивката на мъжа беше топла и отзивчива.
— Разбирам. Сигурен съм, че чакате с нетърпение да видите баба си. Надявам се скоро да ви отведем при нея.
Скарлет стисна юмруци.
— Къде е тя? Ако сте й причинили…
— Уверявам ви, съвсем жива е — отвърна мъжът. Без да промени изражението си, той плъзна поглед обратно към Вълка. — Кажи ми, Алфа, успя ли да изпълниш мисията си?
Вълка пусна ръка до тялото си. Покорството висеше от него като тънък, нелеп плащ.
Слепоочията на Скарлет заблъскаха тежко от болка. Тя чакаше с изопнати до скъсване нерви, искаше, молеше се той да каже на мъжа, че е напуснал глупавата им организация и повече няма да се върне в нея.
Но надеждата й не трая дълго. Беше разбита още преди Вълка да отвори уста.
Този мъж не бе някой непокорен размирник, нито член на доброволчески отряд. Ако той в действителност беше чародей, истински чародей, то тогава той служеше на лунната корона.
Ами Вълка? Какъв тогава беше Вълка?
— Разпитах я, доколкото ми позволяват силите — каза Вълка. — Спомня си смътно едно-единствено нещо, но се опасявам, че не може да се разчита на спомена й и от него няма някаква полза. Времето и напрежението изглежда са оказали влияние върху паметта й и в този момент подозирам, че би съчинила лъжа, стига да помисли, че това ще помогне на баба й.
Чародеят вдигна брадичката си и замислено го изгледа. Алфа Кесли.
Сърцето на Скарлет заблъска силно до пръсване. Разпитах я, доколкото ми позволяват силите.
— Вълк.
Той не се обърна. Не трепна, не въздъхна, не отговори. Беше статуя. Пионка.
Чародеят издаде тъжен звук.
— Няма значение. — А след известно мълчание, в което Скарлет имаше чувството, че стълбите под нея се сгромолясват той каза: — Омега Кесли трябваше да ти предаде, че плановете ни се промениха. Нейно Величество вече не се интересува от установяването на самоличността на Селена.
Пръстите на Вълка се свиха.
— Но доколкото разбирам, мадам Беноа все още не ни е разкрила всичките си тайни. Може би ще намерим как да използваме мадмоазел.
Едва забележимо Вълка надигна брадичка.
— Ако тя знаеше друго нещо, щеше да ми го каже. Не се съмнявам, че ми имаше пълно доверие.
Скарлет залитна и се стовари върху мраморните перила. За да остане на краката си, трябваше да се улови за основата на безглавата статуя.
— Сигурен съм, че си се справил отлично — каза чародеят. — Не се тревожи. Ще се погрижа усилията ти да получат заслужено признание.
— Кой е Бета Уин? — попита Скарлет. — Каква е била задачата му в Тулуза? — Тя се олюляваше на стъпалата, а гласът й беше слаб, сякаш отказваше да повярва. Помъчи се да си каже, че всичко това е кошмар. Скоро щеше да се събуди във влака, в прегръдките на Вълка, и всичко ще се развие по съвсем друг начин. Но тя не се събуди, а чародеят все така я гледаше с тъмните си, състрадателни очи.