— Задачата на Бета Уин беше да убие баща ви, без това да повдигне някакви подозрения — обясни той така спокойно, сякаш й казваше колко е часът. — Аз му дадох шанс. Ако беше открил нещо полезно във фермата на мадам Беноа, сигурно наистина щях да размисля и да му подаря живота, може би дори щях да го задържа като роб. Но за времето, което му отпуснахме, той се провали и аз бях принуден да го накарам да замълчи. Разбирате ли, той знаеше много за нас, а и вече не ни беше полезен с нищо. Боя се, че не сме особено толерантни с безполезните земляни.
Той се усмихна широко и погледът му накара корема на Скарлет да се свие — не защото усмивката му беше жестока, а защото беше мила.
— Изглежда не се чувствате много добре, мадмоазел. Може би имате нужда от малка почивка, преди да може да видите баба си. Рейф, Троя, бихте ли отвели дамата до стаята, която сме подготвили за нея?
От сенките излязоха двама мъже — две неясни петна в съзнанието на Скарлет. Повдигнаха я за ръцете, без да се погрижат да я вържат или да й сложат белезници.
Умът й просветна и преди да се опомни, тя вече се пресягаше към кръста си.
Ръката на Вълка я изпревари, докосвайки я леко отстрани. Дъхът й спря и тя се вцепени, като го зяпаше опулено в лицето. Смарагдовите му очи я гледаха с празен поглед, докато пръстите му повдигнаха якето й и извадиха оттам пистолета. Той щеше да ги застреля.
Той щеше да я защити.
Вълка преметна пистолета, така че да го улови за цевта, и го подаде на един от пазачите й.
Когато суровостта му се стопи и нещо, подобно на съжаление, се показа на лицето му, Скарлет стисна зъби:
— Страж от Ордена на глутницата, а?
Тя видя, че той преглътна с мъка.
— Не. Специална оперативна група от Луната.
Стаята се завъртя.
Лунитянин. Той беше лунитянин. Работеше за тях. Работеше за кралицата.
Скарлет извърна глава и като не искаше да я отнесат на ръце като дете, застави краката си да я държат здраво, когато я поведоха към друго стълбище — стълбище, което водеше към подземията на операта. Отказа също да им достави удоволствие, като се съпротивлява.
Гласът на чародея я застигна, целият изпълнен с великодушие:
— Имаш разрешението ми да си починеш до залез-слънце Алфа Кесли. Виждам, че изпитанията са те поизтощили.
Глава двадесет и осма
Кай крачеше в кабинета си от вратата до бюрото и после от бюрото до вратата. Два дни бяха минали, откакто Левана бе поставила ултиматума си: намери момичето киборг или ще последва нападение.
Времето изтичаше и с всеки изминал час ужасът му растеше. Не беше мигвал от повече от четиридесет и осем часа. През това време не беше излизал от кабинета си и за миг, с изключение на петте пресконференции, на които все така нямаше какво ново да съобщи.
От Лин Синдер нямаше и следа.
Нито от доктор Ърланд.
Сякаш бяха потънали вдън земя.
— Пфу! — Той опъна с ръце косата си назад, докато не усети болка в скалпа. — Лунитяни! Високоговорителят на бюрото му избръмча:
— Кралският андроид Нанси желае да влезе.
Кай пусна косата си и изстена тихо. Нанси се грижеше за него през тези дни, като му носеше огромни количества и — а сетне след дълги часове мълчаливо отнасяше все още пълните чаши с изстиналия чай. Тя го подканяше да се храни, напомняше му за предстоящите пресконференции, а също и че е забравил да отговори на съобщенията на австралийския генерал-губернатор. Ако не беше названието й „кралски андроид Нанси“, всеки път, когато обявяваха идването й, той почти очакваше през вратата да влезе човек.
Запита се дали и баща му бе изпитвал същото към своите асистенти андроиди. А може би Кай просто не беше на себе си.
Като прогони безполезните мисли, той заобиколи зад бюрото си.
— Да, влез.
Вратата се отвори и колелата на Нанси се търколиха по килима. Но тя не носеше поднос със закуски, както той очакваше.
— Ваше Величество, жена на име Лин Адри и дъщеря й, Лин Пърл, пожелаха да се срещнат с вас незабавно. Линджи твърди, че разполага с важна информация за лунитянката беглец. Аз я насърчих да се обърне към генерал Хюи, но тя настоя да говори направо с вас. Сканирах чипа й и по всичко личи, че е тази, за която се представя. Не бях сигурна дали трябва да я отпратя.
— Всичко е наред. Благодаря ти, Нанси. Прати я при мен.