Нанси излезе. Кай огледа ризата и закопча яката си, но реши, че за гънките по нея нищо не може да направи.
Само след миг в кабинета му влязоха две непознати. Първата жена беше на средна възраст и косата й едва бе започнала да посивява, а другата беше момиче на около четиринайсет години с гъста коса, която се спускаше свободно надолу по гърба. Те се поклониха дълбоко, а Кай се намръщи и чак когато момичето се опита да се усмихне свенливо, той се почувства като глупак, защото размътеният му от умората мозък не бе познал имената им, когато Нанси ги представи. Лин Адри, Лин Пърл.
Те не бяха съвсем непознати. Беше срещал момичето вече два пъти — веднъж в магазинчето на Синдер на пазара, а след това и на бала. Това беше заварената сестра на Синдер.
И жената.
Жената.
Кръвта му се смрази, когато си спомни за нея, и почти плахият, момичешки поглед, който отправяше сега към него, правеше нещата още по-неприятни. И нея беше срещнал на бала. Когато за малко не зашлеви Синдер, защото се бе осмелила да дойде.
— Ваше Величество — обади се Нанси, която се бе върнала и стоеше зад гърба им. — Позволете ми да ви представя Лин Адриджи и дъщеря й, Лин Пърлмей.
Те се поклониха отново.
— Да, здравейте — каза Кай. — Вие сте…
— Аз бях законният попечител на Лин Синдер — прекъсна го Адри. — Моля ви, простете, че идваме без покана, Ваше Императорско Величество. Виждам, че сте доста зает.
Той се покашля и съжали, че бе закопчал яката си. Вече го задушаваше.
— Моля, седнете — каза той и ги покани да седнат край холографския огън. — Това е всичко, Нанси. Благодаря ти.
Кай побърза да седне на стола, тъй като не искаше да дели канапето с нито една от двете жени. Една след друга те кацнаха върху него с изправени гърбове, за да не омачкат панделките на ролките си в стил кимоно, и с престорена скромност свиха ръце в скута си. Приликата помежду им бе поразителна, и разбира се, двете нямаха нищо общо със Синдер — нейната кожа винаги беше потъмняла от слънцето, а косата й беше по-права и по-хубава. И тя винаги излъчваше неуловима увереност даже и когато се запъваше или се чувстваше засрамена.
Кай се опомни, преди да се е разсмял при спомена за Синдер, когато се запъваше и се чувстваше засрамена.
— Боя се, че не се запознахме официално миналата седмица на бала, когато пътищата ни се пресякоха, Лин Джи.
— О, Ваше Императорско Величество е твърде мил. Моля ви, наричайте ме Адри. Ако трябва да съм честна, опитвам се да се дистанцирам от лицето под моя опека, което сега носи името на съпруга ми. А вие, сигурна съм, помните прекрасната ми дъщеря.
Той се обърна към Пърл.
— Да, срещнахме се на пазара. Вие носехте някакви пакети и помолихте Синдер да ги прибере.
Той остана доволен, когато момичето се изчерви, и се надяваше, че си е спомнила колко грубо се бе държала в онзи ден.
— Срещнахме се също и на бала, Ваше Величество — каза Пърл. — Обсъждахме клетата ми сестра, истинската ми сестра, която съвсем скоро се разболя и почина от същата болест, която отне живота на прославения ви баща.
— Да, спомням си. Моите съболезнования за загубата ви.
Той почака да чуе техния израз на съчувствие, но той така и не дойде. Майката беше твърде заета да разглежда лакираните дървени мебели в кабинета, а дъщерята беше твърде заета да разглежда Кай с подправена скромност.
Той потропа с пръсти по облегалката на креслото.
— Моят андроид ми съобщи, че имате информация, която желаете да ми предадете? Относно Лин Синдер ли?
— Да, Ваше Величество. — Адри върна вниманието си към него. — Благодаря ви, че ни приехте без предварително уговорена среща, но аз разполагам с информация, която според мен ще ви помогне в търсенето на моята подопечна. Като съвестен гражданин аз, естествено, желая да направя всичко възможно, за да подпомогна издирването и да се уверя, че тя ще бъде заловена, преди да нанесе нови щети.
— Да, естествено. Но простете ми, Линджи, бях останал с впечатлението, че властите вече са се свързали с вас и са ви разпитали като част от разследването, нали така?
— О, да, ние и двете надълго разговаряхме с няколко много мили мъже — отвърна Адри, — но след това изскочи нещо ново, което привлече вниманието ми.
Кай подпря лакти на коленете си.
— Ваше Величество, вярвам, че сте гледали заснетия преди около две седмици репортаж от изолаторите, на който се вижда как едно момиче напада два мед дроида?