Той кимна.
— Разбира се. Момичето, разговарящо с Чанг Сунто — момчето, което се излекува от чумата.
— В онзи момент аз бях доста разсеяна, тъй като тъкмо бях загубила дъщеря си, но след това изгледах кадрите по-внимателно и сега съм убедена, че момичето на тях е Синдер.
Кай сключи вежди, като вече си припомняше записа. Момичето така и не се виждаше ясно на него, тъй като той беше зърнест, картината трепереше и само гърбът й се показваше съвсем за малко.
— Наистина ли? — каза той, като се стараеше в гласа му да не се долови нотка на съмнение.
— И кое ви кара да мислите така?
— Само от записа трудно може да се разбере и аз нямаше да съм толкова сигурна, ако този ден не бях поискала да проследят чипа на Синдер, тъй като от известно време поведението й будеше подозрения у мен. Знам, че в този ден тя е била близо до изолаторите. По-рано смятах, че просто се опитва да избяга от домашните си задължения, но сега виждам, че малкото отклонение е имало още по-злокобни мотиви наум.
Кай повдигна вежди.
— Отклонение ли?
Бузите на Адри порозовяха.
— Дори това е прекалено мило название за нея, Ваше Величество. Вие знаете ли, че тя дори не може да плаче?
Кай седна назад. Само след миг откри, че вместо да изпитва погнуса, както Адри очевидно очакваше от него, просто му стана любопитно.
— Така ли? Това нормално ли е за… за киборг?
— Няма как да знам, Ваше Величество. Тя е първият и, надявам се, последният киборг, който имам нещастието да познавам. Изобщо не мога да разбера защо правим киборги. Те са опасни и горди същества, които се перчат насам-натам, като че ли си мислят, че са по-добри от всички останали. Като, че ли заслужават специално отношение заради своите… чудатости. Те са бреме за нашето трудолюбиво общество.
Кай почисти гърлото си — яката започваше да го дразни.
— Разбирам. Споменахте преди малко, че имате доказателства, че Синдер се е намирала близо до изолаторите? И… е извършила нещо злокобно?
— Точно така, Ваше Величество. Ако благоволите да направите справка на моята страница, ще видите, че съм качила клип, който доказва вината й.
Като мислеше за кадрите от изолатора, Кай откачи портскрийна от колана си и потърси страницата на Адри. Клипът беше най-отгоре — изображението беше с ниско качество, а до него се виждаше таг със символа на полицейския отряд андроиди на Републиката.
— Какво е това?
— Този ден Синдер не отговори на нито едно от съобщенията ми и тъй като бях сигурна, че напуска страната, аз се възползвах от правото си да я върна насила. Това е записът от момента, в който са я открили.
Кай затаи дъх и пусна клипа. Беше заснет от кораб и показваше отвисоко една прашна улица и изоставените на нея складове. И там беше Синдер — задъхана и бясна. Тя вдигна стиснатия си юмрук към андроида.
— Не съм го откраднала! Той принадлежи на семейството й и на никой друг!
Камерата се заклати, когато корабът кацна и андроидът я приближи.
Като се намуси, Синдер отстъпи крачка назад.
— Нищо незаконно не съм направила. Мед дроидът ме нападна. Беше самоотбрана.
Кай гледаше с напрегнати рамене, докато андроидът нареждаше с монотонния си глас правата на законния й настойник и Закона за защита на киборгите, докато накрая Синдер не се съгласи да тръгне с тях и клипът свърши.
Само четири секунди бяха нужни на Кай, за да намери записа на момичето, което атакува мед дроида в изолатора, и докато той наместваше парченцата от пъзела, пръстите му се затегнаха около апарата. За стотен път през тази седмица той се почувства като глупак.
Беше логично да е Синдер. Естествено, че е била Синдер. Само преди няколко часа точно пред очите й той бе дал лекарството на доктор Ърланд. Ърланд сигурно й го е връчил, а тя след това го е дала на Чанг Сунто. И макар че камерата така и не е могла да я заснеме добре, набързо вързаната опашка и широките панталони пасваха отлично.
Кай преглътна с усилие, спря записа и закачи отново порта на колана си.
— За какво говореше тя? Какво не е откраднала? Какво е това, което принадлежи на семейството й?
Адри стисна устата си в твърда линия и дълбоки гънки прорязаха горната й устна.
— Нещо, което наистина принадлежи на семейството й, на тези, които биха отдали дължимото уважение към починалата. А Синдер осакати скъпата ми дъщеря само за да се докопа до него!