Трън примигна на ярката светлина от портскрийна.
— Бинго — рече той и посочи двуетажната къща, която изглеждаше толкова стара, че сякаш беше оцеляла от Четвъртата световна война. — Ето я!
— Да ми донесеш нещо за спомен! — викна Ико, когато Трън стъпи тежко на полето. Земята беше влажна от скорошното поливане и ръбовете на панталоните му се окаляха, докато той си проправяше своя пътека към къщата, напряко през зеленчуците.
Синдер го последва, като отпиваше свежия въздух в откритото поле, така сладък след преработения кислород на Рампион, в който бе затворена. Никога досега, дори когато звуковият й интерфейс е бил изключен, не беше изпитвала такава дълбока тишина.
— Толкова е тихо тук.
— Да те побият тръпки, а? Не ми е ясно как издържат тези хора.
— Мен ако питаш, е приятно.
— Да, все едно си в морга.
Шепа по-малки сгради бяха разхвърляни напосоки в полето наоколо — хамбар, кокошарник, барака и хангар, голям колкото да побере няколко малки кораба и дори един космически кораб, макар не толкова голям като Рампион.
Щом зърна хангара, Синдер се закова на място. Намръщи се и се опита да улови тънкия като паяжина спомен, който явно бе разпознал хангара.
— Чакай.
Трън се извърна към нея.
— Да не би да видя някого?
Без да му отговори, тя смени посоката и заджапа през калта. Трън я последва мълчаливо и Синдер отвори вратата на хангара.
— Не съм сигурен, че най-добрият начин да се представим на Мишел Беноа е като се вмъкнем в плевнята й.
Синдер се обърна назад и огледа празните прозорци на къщата.
— Трябва да погледна нещо — обясни тя и влезе вътре. — Лампи, включете се.
Лампите замигаха и тя ахна, когато гледката се откри пред очите й. Инструменти и резервни части, отвертки и болтове, дрехи и мръсни парцали се въргаляха на всички страни из цялото помещение. Всеки шкаф зееше отворен, всяка щайга и кутия за инструменти беше преобърната. Искрящият бял под почти не се виждаше от този хаос.
В другия край на хангара стоеше малък кораб за доставки със счупен заден прозорец. Парченца стъкло блестяха под яркото осветление. Вътре миришеше на разлято гориво и отровни изпарения и донякъде — на малкото магазинче на Синдер.
— Каква кочина! — рече Трън с отвращение. — Не съм сигурен, че бих се доверил на пилот, който проявява такова неуважение към кораба си.
Заета да обходи със скенера си рафтовете и стените, Синдер не му отговори. Въпреки хаоса мозъчно-машинният й интерфейс бе уловил нещо. Някакво усещане, че мястото й е познато, сянка на отдавна изгубен спомен. Ъгълът, под който слънчевите лъчи се спускаха през вратата. Смесеният мирис на тор и машини. Кръстосаните греди на тавана.
Тя закрачи по бетонния под, а краката й хрущяха през отломките. Движеше се бавно, за да не прокуди призрака на спомените си.
— Ъх, Синдер — рече Трън, като гледаше назад към фермата. — Какво правим тук?
— Търсим нещо.
— В тази бъркотия ли? Желая ти успех тогава!
Тя стигна до един малък бетонен участък и спря замислена. Огледа се внимателно. Знаеше, че е била тук и преди. На сън, като в мъгла.
Забеляза един тесен метален шкаф, боядисан в убито кафяво, в който три якета висяха на пръчката. И трите имаха избродираната емблема на армията на ЕФ на ръкавите. Синдер изправи раменете си, добра се внимателно дотам и отмести якетата настрани.
— Хайде стига, Синдер — обади се Трън и се приближи до нея. — Сега ли намери да се преобличаш.
Синдер беше заета с мислите си и почти не го чу. Хаосът не беше съвпадение. Някой е бил тук, търсил е нещо.
Търсил е нея.
Искаше й се да не бе осъзнала така внезапно този факт, но сега нямаше как да го пропъди от мислите си.
Синдер клекна пред шкафа и плъзна ръката си по ъгъла, докато не се удари в дръжката. Тя знаеше, че там има дръжка. Боядисана в същия кафяв цвят, тя стоеше невидима сред сенките. Човек нямаше да я забележи, освен ако не знаеше къде да гледа. А тя знаеше — защото е била тук и преди. Преди пет години, упоена, в състояние на делириум, който погрешно беше взела за сън, тя бе излязла от това място. Всяка става и всеки мускул я боляха от неотдавнашната операция. Беше изпълзяла бавно от безпределния мрак и сякаш за пръв път бе замижала пред шеметно яркия свят.
Синдер се подпря на шкафа и дръпна.