Изработена от нещо, по-здраво от ламарина, тайната врата беше по-тежка, отколкото очакваше. Повдигна я на невидимите й панти и я остави да се стовари с трясък на бетонния под облак прах се вдигна на всички страни.
Насреща им се вторачи една квадратна дупка. В основата й, прихваната с болтове, имаше стълба с пластмасови стъпала, която отвеждаше до тайно подземие.
Трън се наведе и подпря ръце на коленете си.
— Откъде знаеше, че тук има вход?
Синдер не можеше да откъсне очи от тайния коридор.
Без да може да произнесе на глас истината, тя каза простичко:
— Имам очи на киборг.
После пусна фенера си и тръгна първа надолу, където в лицето я удари плътният, застоял въздух. Лъчът заподскача в стая, голяма колкото хангара отгоре, но без врати и прозорци. Почти уплашена да научи на какво се бе натъкнала, Синдер колебливо каза:
— Лампи. Включете се.
Първо се чу шумът от самостоятелния генератор, който се включи, а след него постепенно една след друга се запалиха и трите дълги флуоресцентни лампи на тавана. Трън прескочи последните четири стъпала от стълбата и обувките му тупнаха на коравия под. Той се завъртя и замръзна.
— Какво… какво е това място?
Синдер не можеше да отговори. Едва си поемаше дъх.
В центъра на стаята стоеше контейнер, дълъг около два метра с куполовиден, стъклен капак. Около него имаше най-различни сложни машини — монитор, с който се следяха жизнените функции на пациента, термометри, скенери за биоелектричество. Машини, на които имаше скали, маркучи, игли, екрани, ръчки и копчета.
На отсрещната стена имаше дълга операционна маса с внушителен брой подвижни лампи, които изскачаха от всеки ъгъл, подобно на метален октопод. А до нея, върху малката масичка на колелца, стояха почти празната кана на стерилизатора и различни хирургически инструменти — скалпели, спринцовки, превръзки, маски за лице, кърпи. На стената висяха два угаснали нетскрийна.
Ако тази част от тайната стая приличаше на операционна зала, то другата половина напомняше много работилничката на Синдер в мазето на Адри с отвертките и клещите и един поялник. Захвърлени части за андроиди и компютърни чипове. Една недовършена ръка за киборг с три пръста.
Синдер потрепери, настръхнала от въздуха, който миришеше едновременно на стерилна болнична стая и задушна подземна пещера.
Трън се приближи предпазливо към контейнера. Вътре нямаше нищо, но под стъкления купол по лепкавия хастар се виждаше смътният отпечатък от дете.
— Какво е това?
Синдер понечи да намести ръкавицата си, но после си спомни, че ръката й е гола.
— Контейнер за анабиоза — прошепна тя, сякаш призраците на неизвестните хирурзи можеха да чуят. — Проектиран е да поддържа нечий живот в безсъзнание за продължително време.
— Това не е ли забранено? Нали има закон за свръхнаселеността или нещо такова?
Синдер кимна. Приближи контейнера, притисна пръст до стъклото и се напъна да си спомни как се събужда в него, но не можа. Появиха се само някакви разбъркани спомени от хангара и фермата, но нищо за този затвор. Беше дошла напълно в съзнание едва по пътя за Нов Пекин, тръгнала да започне новия си живот на уплашено, объркано сираче и киборг.
Очертанията на момичето на постелката бяха твърде малки, за да са нейните, но тя знаеше, че тя е лежала там. Левият крак изглежда е бил значително по-тежък от десния. Питаше се колко ли дълго бе стояла там без никакъв крак.
— И какво според теб прави тук това нещо?
Синдер облиза устните си.
— Мисля, че е подслонявало принцеса.
Глава тридесет и втора
Краката на Синдер стояха като заковани на земята, докато тя оглеждаше подземната стая. Не можеше да се отърси от видението на единайсетгодишното момиченце, което лежи на операционната маса, докато непознати хирурзи режат, зашиват и закърпват тялото й с изкуствените стоманени крайници. Жички в мозъка й. Оптобионика зад ретините й. Синтетична тъкан в сърцето й, нови прешлени, присадена кожа, за да скрият белезите й.
Колко време е продължило това? Колко време е прекарала в безсъзнание, спяща в тъмното мазе?
Левана е опитала да я убие, когато е била едва на три годинки.
Операцията й е завършила, когато е била на единайсет.
Осем години. Осем години е спала, сънувала, растяла в контейнера.
Ни жива, ни мъртва.