Синдер надзърна да види отпечатъка от главата си под стъклото. На стената бяха прикрепени стотици тънки жици с невротрансмитери, а на едната страна беше вграден малък нетскрийн. Не, това не беше нетскрийн, каза си Синдер. В тази стая не е могъл да проникне никакъв достъп до нета. Нито нещо, което е могло някак да стигне обратно до кралица Левана.
— Не разбирам — каза Трън, докато изучаваше внимателно хирургическите инструменти в другия край на стаята. — Как мислиш — какво ли са й правили тук долу?
Тя вдигна очи към капитана, но по лицето му нямаше подозрение — само любопитство.
— Ами — подхвана тя, — като за начало са програмирали и имплантирали чипа й.
Трън размаха скалпела пред нея.
— Добре мислиш. Естествено, че не е имала свой чип, когато е пристигнала на Земята. — Той посочи контейнера. — Ами това нещо тук?
Синдер стисна ръба на контейнера, за да успокои ръцете си.
— Сигурно е имала тежки изгаряния, които са застрашавали живота й. Най-главната им цел е била да поддържат живота й и да я укриват. Анабиозата е решила и двата проблема. — Тя потупа с пръст по стъклото. — Тези трансмитери са използвани, за да стимулират мозъка в съня й. Не е могла да трупа житейски опит и да учи като нормално дете, затова е трябвало да компенсират със симулиран опит. Симулиран живот.
Тя прехапа устни и замълча, преди да му е казала, че също така бяха имплантирали нет линк в мозъка на принцесата, чрез който щом накрая се е събудила, е била в състояние бързо да учи, без да разбира, че отдавна е трябвало да знае много неща.
Лесно беше да се говори за принцесата, сякаш тя беше друг човек. Синдер не спираше да мисли, че тя беше някой друг.
Момичето, което е спало в контейнера, не е било киборгът, който се е събудил в него.
Изведнъж Синдер осъзна, че именно затова не помнеше нищо. Не защото хирурзите бяха увредили мозъка й, докато са поставяли контролния панел вътре, а защото през цялото време не е била будна, за да има спомени. Но ако се върнеше по-назад, дали щеше да успее да спомни нещо от живота си преди комата? Нещо от детството си? И тогава си припомни съня, който се повтаряше. Постелята от въглени, огънят, който изгаряше кожата й, и разбра, че това може би бяха спомените й, а не кошмар, който е сънувала.
— Екран, включи се.
Двата екрана над операционната маса светнаха по заповед на Трън. Този отляво показваше холограма на торс до раменете, който се въртеше и мигаше във въздуха. Сърцето на Синдер спря, когато си помисли, че това е тя, но после видя и втория екран.
„Пациент: Мишел Беноа
Операция: Вграждане на устройство за блокиране на биоелектричество в нервната система и гръбнака
Прототип: Ч.Б.
Фаза: Завършена“
Синдер приближи холографа. Раменете бяха стройни и женствени, но над брадичката нищо не се виждаше.
— Какво означава това — устройство за блокиране на биоелектричество в нервната система и гръбнака?
Синдер посочи холограмата, когато тя се завъртя с гръб към нея, и на гръбнака, точно под черепа, се появи един тъмен квадрат.
— Ето това. На мен също ми бяха имплантирали, за да не мога да използвам неволно лунната си дарба, докато порасна. Когато се имплантира на землянин, действа така, че мозъкът му не може да бъде промит от лунитяните. Ако Мишел Беноа е знаела нещо за принцеса Селена, трябвало е да разполага и с начин да се предпази, в случай че попадне в ръцете на лунитяни.
— Щом имаме технология, която може да неутрализира лудостта на лунитяните, защо всички хора нямат по едно такова устройство?
Заля я вълна на тъга. Вторият й баща, Лин Гъран, бе изобрети устройството за блокиране на биоелектричеството, но бе починал от чумата, преди да успее да види творението си като нещо повече от прототип. И макар че едва го познаваше, тя не можеше да не си помисли, че животът му бе свършил прекалено рано. Колко по-различно щеше да бъде всичко, ако той се бе спасил — не само за Пърл и за Пеони, но и за Синдер.
Тя въздъхна уморено от мислите си и каза само:
— Не знам защо.
Трън изсумтя:
— Е, това е доказателството. Принцесата наистина е била тук.
Синдер огледа отново стаята и погледът й падна на масата с машинките. Инструментите, които бяха направили от нея киборг. Трън изглежда още не ги беше забелязал, а може и да не беше разбрал за какво са били използвани. Езикът я засърбя да си признае. Може би беше редно да знае. Ако той и занапред щеше да бъде неин спътник, заслужаваше да знае коя е. Както и истинската опасност, на която го излагаше.