— Къде е бил Оскар през лятото на 2003?
— На същото място, където е сега. Същата работа, живее прецакания си живот в същия апартамент. Това означава, че може да е бил навсякъде.
— Не виждам връзката. Детето прави какво? Духа за наркотици и е било качено от лош чичко? Така го виждам аз. Нямаш причини да смяташ, че Оскар Бейн си пада по малки момчета.
— Забелязвал ли си, че не забелязваме по какво си падат хората, докато не започнат да изнасилват и убиват и всичко не излезе наяве? Може и да е бил Оскар. Както казах, той шофира. Може да си позволи да се вози из околността и разполага с достатъчно време. Силен е като бик. Не трябва да го пренебрегваме.
— А другият случай? Друго детенце?
— Жена.
— Добре, разкажи ми коя е и защо Оскар може да я е убил — подкани го Марино.
— Опа… — Моралес звучно се прозя. — Ровя из документите си. Всичко е толкова разбъркано, майчице мила. Първо нея, след това детето. Красива, на двадесет и една, току-що се преместила в Балтимор от провинциално градче в Северна Каролина, намерила си някаква никаква работа в радиото, надявала се да влезе в телевизията, но вместо това се забъркала в извънкласни занимания, за да може да си купува оксито. Затова е била уязвима за качване. Гола, с вързани ръце и удушена с нещо тънко, което не е намерено на местопрестъплението. Трупът е открит в контейнер за боклук близо до пристанището.
— ДНК в двата случая? — попита Марино.
— Нищо използваемо, не е имало следи на сексуално насилие. Не е имало семенна течност.
— Все още чакам връзката — подхвърли Марино. — Убийства, в които хората вероятно вършат услуги срещу наркотици и свършват завързани, удушени и изхвърлени, са по пет за лев.
— Знаеш ли, че Тери Бриджис е имала златна верижка на левия си глезен? Никой не знае откъде се е появила. Малко странно, че не е носила никакви други бижута. Когато притиснах Оскар за верижката на глезена, той каза, че никога не я бил виждал.
— И?
— Има още два подобни случая. Никакви бижута, освен златната гривничка на левия глезен. От същата страна като сърцето, нали? Подобно на пранга, нали? На „ти си моята сексуална робиня“? Или роб. Може да е подписът на убиеца. Може да е подписът на Оскар. Започвам да събирам папките по случаите. Ще вдигна по тревога обичайните заподозрени, включително отряда от миналото ти.
— Какъв отряд от миналото ми? — Мислите на Марино от мрачни станаха черни.
Направо не можеше да вижда от буреносните облаци в главата си.
— Бентън Уесли. И онова готиното ченге — или каквото е там, което за съжаление е недосегаемо за теб тук, ако може да се вярва на слуховете. Разбира се, твоето малко откритие — лаптопите, когато днес се появи на сцената без мое разрешение, само й осигури кокал.
— Нямам нужда от твоето разрешение. Не си ми майка пазителка.
— Прав си, не съм. Майката ще е Бъргър. Може би трябва да я попиташ кой командва.
— Ако трябва, ще го направя. Точно в момента си върша работата. Разследвам това убийство точно както очаква от мен.
Докачи бирата и чу звън на стъкло, когато опипом затърси друга. Според неговите изчисления, ако всяка бутилка имаше 0,3 процента алкохол, би могъл да постигне първия намек за напиване, ако излочи поне дванадесет бързо една след друга, което всъщност беше опитвал, но не почувства нищо, освен силна нужда да пикае.
— Тя държи онази фирма за съдебномедицински експертизи на компютри, която Бъргър много иска да използва — каза Моралес. — И е племенница на Кей Скарпета.
— Зная коя е.
Марино знаеше и за фирмата на Луси във Вилидж и че Скарпета и Бентън имат работа в „Джон Джей“. Знаеше много неща, които предпочиташе да не обсъжда нито с Моралес, нито с никого. Онова, което не знаеше, беше, че Луси, Бентън и Скарпета са замесени в случая на Тери Бриджис, или че Скарпета и Бентън в момента са тук в града.
Нахалният глас на Моралес:
— Може да ти олекне, като разбереш, но мисля, че Кей няма да е тук достатъчно време, за да ти се случат неловки срещи.
Не можеше да има съмнение. Моралес беше прочел шибаната клюкарска колонка.