— Да повторим онова, което ми дадоха, когато дойдох тук. Ти си на тридесет и четири и бащиното ти име е Лорънс. Роден си на…
— Няма ли да ме попиташ защо поисках да дойдеш? — прекъсна я той. — Защо настоях за това? Защо се погрижих Джейми Бъргър да научи, че няма да сътруднича, ако не дойдеш? Майната й! — Очите му сълзяха, а гласът му трепереше. — Тери още щеше да е жива, ако не беше тя.
Обърна глава надясно и се загледа в стената.
— Лошо ли ме чуваш, Оскар? — попита Скарпета.
— С дясното ухо — отговори той с пресекващ глас и сменящи се октави.
— Но с лявото ме чуваш добре?
— Глух съм с дясното от дете. Хронична инфекция на ухото.
— Познаваш ли Джейми Бъргър?
— Тя е безчувствена и не дава пет пари за никого. Ти не си като нея. Грижа те е за жертвите. Аз съм жертва. Трябва да се погрижиш за мен. Ти си всичко, което имам.
— В какъв смисъл си жертва? — попита Скарпета, докато слагаше етикетчета на пликовете.
— Животът ми е съсипан. Човека, който означаваше най-много за мен, вече го няма. Нищо не ми остана. Не ме интересува дали ще умра. Зная коя си и какво правиш. Щях да знам дори да не беше известна. Известна или не, щях да зная коя си и каква си. Трябваше да мисля бързо, много бързо. След като намерих… намерих Тери — гласът му се пречупи и той запремигва, за да спре сълзите си, — казах на полицията да ме доведе тук. Тук съм в безопасност.
— В безопасност от какво?
— Казах, че мога да съм опасен за самия себе си. А те попитаха: „А за другите?“. Отговорих им, не, само за мен самия. Поисках да ме затворят сам, защото не мога да бъда сред останалите затворници. Тук ме наричат джуджето убиец. Смеят ми се. Полицията не разполага с правдоподобна причина да ме арестува, но си мислят, че съм умопобъркан, и ги е страх да не изчезна, защото имам пари и паспорт, тъй като съм от добро семейство в Кънектикът, въпреки че родителите ми не са особено мили. Не ме е грижа дали ще умра. В главите на полицията и Джейми Бъргър аз съм виновен.
— Те са направили, каквото могат, за да ти угодят. Тук си. Срещна се с доктор Уесли. Ето ме и мен — напомни му Скарпета.
— Те просто те използват. Изобщо не им пука за мен.
— Обещавам ти да не позволя на никого да ме използва.
— Вече го правят, за да им пазиш гърба. Вече са ме обвинили и не търсят истинския убиец. А той е някъде навън. Аз знам кой съм. Някой ще е следващият. Който го е направил, ще го направи пак. Те имат мотив, кауза и аз бях предупреден, но не знаех, че имат предвид Тери. Никога не ми е хрумвало, че възнамеряват да наранят Тери.
— Предупреден?
— Те общуват с мен. Пазя съобщенията.
— Каза ли това на полицията?
— Ако не знаеш кои са, трябва да внимаваш на кого казваш. Преди месец се опитах да предупредя Джейми Бъргър колко опасно е да разкрия онова, което знам. Обаче изобщо не ми е минавало през ума, че излагам Тери на опасност. Те никога не са общували с мен за Тери. Заради това не знаех. За опасността, която я грози.
Той изтри сълзите си с опакото на ръцете, белезниците и веригата леко звъннаха.
— Как предупреди Джейми Бъргър? Или се опита да я предупредиш?
— Обадих се в службата й. Тя ще ти каже. Накарай я да ти каже какво коравосърдечно човешко същество е. Накарай я да ти каже колко й пука. Истината е, че не й дреме. — По лицето му се стичаха сълзи. — А сега Тери я няма. Знаех, че ще се случи нещо лошо, но не знаех, че на нея. А ти се чудиш защо. Ами не знам. Може би мразят малките хора и искат да ни изтрият от лицето на земята. Както нацистите са направили с евреите, педерастите и циганите, инвалидите и психически болните. Всеки, който е заплашвал господарската раса на Хитлер, е свършил в пещите. По някакъв начин са откраднали самоличността ми и мислите ми и знаят всичко за мен. Аз го съобщих, но Бъргър не я беше грижа. Настоявах за справедливост на съзнанието, но тя дори не искаше да говори по телефона с мен.
— Кажи ми за справедливостта на съзнанието.
— Когато съзнанието ти е откраднато, справедливостта ти го връща. Вината е нейна. Тя можеше да го спре. Не съм си получил съзнанието обратно. Нямам Тери. Единственото, което имам, си ти. Моля, помогни ми.
Скарпета пъхна ръцете си в латексови ръкавици в джобовете на престилката и почувства как затъва още по-дълбоко в неприятности. Не искаше да е лекар на Оскар Бейн. Би трябвало още сега да му каже направо, че не желае никакви бъдещи отношения с него. Би трябвало да излезе през тази боядисана бежово стоманена врата, без да се обръща.