— Не. Нищо от онова, което трябва да направя, няма да е болезнено — отговори тя, докато проверяваше ожулванията под лявото му ухо. Бяха плитки, без признаци на епително възстановяване по ръбовете. Коричката тук също беше прясна. Оскар изглеждаше успокоен от думите й и утешен от докосването й.
— Който и да ме преследва и шпионира… — заговори той отново. — Може да е правителство, но чие правителство? Може да е някаква ядка на омразата или някакъв култ, или група, иначе нямаше да говориш за нещата, които вършиш, по телевизията. Тери каза същото. Ти беше нейната героиня. Само ако можеше да знае, че седя в една стая с теб и говорим за нея. Може би знае. Вярваш ли в задгробния живот? Че духът на любимия човек не те напуска?
Кървясалите му очи се извъртяха към тавана, сякаш търсеше Тери.
— Не знам какво ще направя — въздъхна той.
— Искам да се уверя, че разбираш положението правилно — каза Скарпета, дръпна един пластмасов стол и седна срещу него. — Аз не знам нищо за случая. Не зная, какво се предполага, че си извършил или не си. Не зная коя е Тери.
На лицето му се изписа шок.
— Какво?!
— Повикаха ме да прегледам нараняванията ти и се съгласих да го направя. И вероятно не съм аз човекът, с когото трябва да говориш. Твоето добруване е моята най-голяма грижа, така че съм задължена да ти кажа, че колкото повече говориш за Тери и за случилото се, толкова по-голяма е опасността.
— Ти си единствената, с която би трябвало да говоря. — Избърса си очите и носа и се вторачи в нея, сякаш се опитваше да проумее нещо много важно, после заключи: — Ти си имаш свои си причини. Може би знаеш нещо.
— Би трябвало да имаш адвокат. Тогава всяка дума, която казваш, е защитена напълно от тайната между адвоката и неговия клиент.
— Ти си лекарка. Всичко, което говорим, е защитено от лекарската тайна. Не можеш да позволяваш на полицията да се бърка в лечението ми и те нямат право на никаква информация, освен ако аз не позволя или няма съдебно решение. Ти трябва да защитаваш моето достойнство. Такъв е законът.
— Обаче законът гласи, че ако бъдеш обвинен в престъпление, моите записки могат да бъдат призовани като доказателство от обвинението или защитата. Трябва да обмислиш това, преди да продължиш да говориш с мен за Тери и какво се е случило снощи. Всичко, което кажеш, може да бъде изискано от съда.
— Джейми Бъргър имаше възможност да говори с мен. Тя изобщо не прилича на теб. Заслужава да я уволнят. Заслужава да страда така, както страдам аз, и да изгуби онова, което изгубих аз. Вината е нейна.
— Искаш ли да нараниш Джейми Бъргър? — попита Скарпета.
— Никога не бих наранил никого. Обаче тя сама се нарани. Вината е нейна. Вселената го връща по някакъв начин. Ако тя изгуби човек, когото обича, вината ще си е нейна.
— Ще се опитам да ти обясня пак. Ако бъдеш обвинен, ще ме призоват и няма да имам друга възможност, освен да разкажа онова, което съм видяла и знам. Джейми Бъргър може да ме призове. Разбираш ли?
Различните му очи бяха вторачени в нея, тялото му се бе сковало от гняв. Скарпета за миг съжали, че пазачът не е тук.
— Няма да намерят никаква оправдана причина да ми лепнат това — заяви Оскар. — Не им попречих да ми вземат дрехите, колата. Дадох съгласие да влязат в апартамента ми, защото нямам какво да крия, а ти сама можеш да видиш по какъв начини съм принуден да живея. Искам да го видиш. Настоявам да го видиш. Казах, че трябва да го видиш, за да могат да влязат. Няма никакви доказателства, че някога съм наранил Тери, освен ако не ги изфабрикуват. Може би ще го направят. Обаче ти ще ме защитиш, защото си моят свидетел. Ти ще се грижиш за мен независимо къде съм и ако нещо ми се случи, ще знаеш, че е част от план. И не можеш да кажеш на никого нещо, което не искам да знаят. Точно сега по закон не можеш да разкриеш нищо от онова, което става между нас. Дори и на своя съпруг. Позволих му да направи психологическата ми оценка и той ще ти каже от преценката на психическото ми здраве, че не съм луд. Имам доверие на експертната му оценка. Нещо по-важно, зная, че той може да те повика.
— Каза ли му това, което казваш на мен?
— Позволих му да направи оценката, само това. Казах му, че той може да проучи съзнанието ми, а ти останалото от мен. Иначе няма да сътруднича. Ти не можеш да му кажеш онова, което ти казвам. Дори на него не можеш. Ако това се промени и ме обвинят лъжливо, ще те призоват. Дотогава обаче ти вече ще ми вярваш и бездруго ще се бориш за мен. Трябва да ми вярваш. Не може да не си чувала никога за мен.