— Защо смяташ, че не може да не съм чувала за теб?
— Аха. — Втораченият му поглед беше яростен. — Получила си инструкции да не говориш. Чудесно. Не обичам тази игра. Но както и да е. Хубаво. Единственото, което искам, е да ме изслушаш и да не ме предадеш. Да не нарушиш дадената от теб клетва.
Скарпета знаеше, че би трябвало да спре и да се откаже, обаче мислеше за Бъргър. Оскар не беше заплашил Бъргър. Още не. Ако не го направеше, Скарпета не можеше да разкрие и дума, казана от него, но това не можеше да й попречи да се тревожи за Бъргър и за близките й хора. Искаше й се да го каже направо и ясно: че представлява опасност за Бъргър или за някого другиго. После никаква поверителност, а той щеше да бъде арестуван най-малкото за отправяне на заплаха.
— Ще си водя бележки, които ще сложа в папка за обсъждане — каза Скарпета.
— Да, бележки. Искам запис на истината в твоите ръце, ако се случи нещо.
Тя извади от джоба си молив и бележник.
— Имам предвид, ако умра — поясни той. — Защото сигурно ще умра. Те сто на сто ще ме пипнат. Това сигурно ще е последната ми Нова година. Не че ми пука.
— Защо говориш така?
— Каквото и да правя, където и да отида, те знаят.
— И в момента?
— Може би. — Той погледна към вратата. — Обаче стоманата е доста дебела. Не съм сигурен дали могат да я преодолеят, но ще внимавам какво казвам и какво мисля. Трябва да слушаш внимателно. Трябва да се опиташ да отгатнеш какво си мисля, докато можеш. Накрая те напълно ще контролират онова, което е останало от свободната ми воля и моите си мисли. Може би онова, което правят, са упражнения. Нали трябва да се упражняват върху някого. Знаем, че ЦРУ от половин век има тайни невроелектромагнитни програми за променяне на поведението — върху кого мислиш се упражняват? И какво смяташ, че става, ако случайно отидеш в полицията? По тайнствен начин случаят не се регистрира. Същото стана, когато реших да го докладвам на Бъргър. Не ми обърнаха внимание. А сега Тери е мъртва. Аз не съм параноик. Не страдам от някакво шизофренично психиатрично разстройство. Нямам разстройство на личността. Не мисля, че Бандата с въздушния стан7 ме преследва със своята адска машина, но човек би трябвало да се запита за политиците и дали не воюваме заради това в Близкия изток. Шегувам се, разбира се, макар че малко неща биха могли да ме изненадат.
— Май си доста начетен в психологията и историята на психиатрията.
— Имам докторат. Преподавам история на психиатрията в колежа „Готам“.
Тя никога не беше чувала за този колеж и попита къде се намира.
— Никъде — отговори Оскар.
5.
Потребителското й име беше Зла жена, защото съпругът й я наричаше така. Не че винаги го казваше като обида. Понякога беше израз на привързаност.
— По дяволите, не бъди толкова зла — казваше, когато тя се оплакваше от гадните му пури или от това, че вечно разхвърля всичко.
— Хайде, скъпа моя малка зла жено, да пийнем по едно. — Което обикновено означаваше, че е пет следобед и че той е в относително добро настроение и иска да гледа новините.
Тя донасяше питиета и купата с кашу, а той потупваше мястото до себе си на светлокафявия тапициран с рипсено кадифе диван. След половин час с новините, които, това няма защо да се отбелязва, никога не бяха добри, той се умълчаваше, повече не я наричаше зла жена и вечеряха мълчаливо, след което той се оттегляше в спалнята и четеше. Един ден излезе за някакви покупки и така и не се върна.
Тя не си правеше илюзии какво би казал, ако все още беше тук. Нямаше да одобри, че тя е анонимният системен администратор на интернет страницата „Готам те пипна!“. Щеше да нарече онова, което прави, отвратителен детрит8, предназначен грубо да експлоатира и навлича болести на хората. Щеше да нарече лудост да работи с абсолютно непознати, без да знае дори имената им. Щеше да каже, че е страшно подозрително, че Злата жена не знае кой е анонимният автор на колонката.
Най-слисан щеше да е от това, че я е наел по телефона агент, който дори не е американец. Агентът й обясни, че живее в Англия, но и да беше така, явно бе имигрант. Накара я да подпише множество правни документи, без да ги прегледа първо нейният адвокат. След като Злата жена направи всичко, което поискаха от нея, й дадоха един месец изпитателен срок. Без заплащане. В края на този срок никой не й се обади, за да каже каква великолепна работа е свършила и колко възхитен е Шефа (така Злата жена наричаше наум неизвестния колумнист), че се е присъединила към екипа. Тя никога не чу и дума.
7
Джеймс Тили Матюс постъпва в лудницата Бедлам през 1797 и се смята за първия изцяло документиран случай на параноична шизофрения. Той смята, че е преследван от въпросната банда, която го измъчва с лъчи от въздушния стан. — Б.пр.