Злата жена беше получила втората преди малко и беше озадачена от нея. Шефа никога не извеждаше два пъти последователно една и съща обществена фигура, особено за днешния дубъл, а тази втора колонка, подобно на първата, беше изцяло посветена на д-р Кей Скарпета. Нямаше съмнение, че ще бъде голям успех, защото отговаряше на основните изисквания: секс, насилие и оплюване на католическата църква.
Злата жена очакваше рояк коментари от почитателите и още една желана награда „Отровно перо“, която да накара отново всички да гадаят, както последния път, когато никой не се появи, за да я получи. Обаче не можеше да спре да се чуди, и то доста нервно. С какво беше ядосала толкова Шефа уважаваната съдебна медичка?
Злата жена грижливо препрочете новата колонка, за да се увери, че няма печатни и правописни грешки, които може да е пропуснала. Доизпипа формата, докато се чудеше откъде за бога Шефа е намерил тази съвсем лична информация, която както обикновено беше обозначила в червено с ННПИ (никога непубликуваната информация беше най-желаната). С редки изключения тя и всички клюки идваха от случки, срещи, слухове и измислици, изпратени от почитателите: Злата жена ги пресяваше и ги прехвърляше в електронен файл, та Шефа да ги проучи. Но никоя от ННПИ за Скарпета не беше нещо, което Злата жена беше пресявала или избирала.
Откъде ли беше изровил Шефа тази информация? Ако се приемеше, че това е истина, д-р Кей Скарпета бе израснала в бедно италианско семейство: сестра, която се чукала още преди пубертета, тъпа крава за майка и още по-тъп баща, на когото малката Кей помагала в семейната бакалийка. Години наред тя играела ролята на лекар, докато той умирал в спалнята си от рак, като това може би обясняваше по-късната й пристрастеност към смъртта. Енорийският свещеник я съжалил и се погрижил за стипендия в едно училище в Маями, където тя се проявила като грубиянка, сплетница и мрънкало. Разбираемо е, че другите момичета я мразели. На това място Шефа преминаваше към белетризирано изложение, което всъщност беше най-силното място.
„… Този следобед малката флоридска сладурана Кей била сама в химическата лаборатория и работела по проект за допълнителни точки. Изведнъж се появила сестра Поли — прелетяла през празното помещение с черния си скапуларий9 и забила строгите си набожни очи в малката Кей.
— Кей, какво ни учи нашият Отец за прошката? — попитала настоятелно сестра Поли с ръце на девствения си кръст.
— Да прощаваме на другите, както Той прощава нам.
— А ти послуша ли Неговото слово? Какво ще кажеш?
— Не го послушах.
— Защото си одумвала.
— Сестро Поли, решавах една задача по геометрия, моливите ми бяха на чина и Сара ги счупи на две. Трябваше да купя други, а Сара знае, че семейството ми е бедно…
— Пак одумваш. — Сестра Поли си бръкнала в джоба и продължила: — Бог вярва в обезщетението. — Пъхнала двадесет и пет цента в ръката на малката Кей и после я зашлевила.
Наредила й да се моли за своите врагове и да им прости, и строго я нахокала, че е грешница с мелещ език. Казала, че трябва недвусмислено да й напомни, че Бог не гледа милостиво на сплетниците.
В тоалетната от другата страна на коридора сестра Поли заключила вратата, свалила черния си кожен колан и наредила на малката Кей да съблече карираното си сако, ученическата си блуза и изобщо всичко, да хване коленете си с ръце и да се надупи…“
Доволна, че колонката е готова да заживее свой живот, Злата жена набра паролата си на системен администратор и я вкара в интернет страницата. Имаше лоши предчувствия.
Дали напоследък д-р Скарпета не бе направила нещо, което да е ядосало нейния Шеф, който и да беше той?
Злата жена хвърли поглед през прозореца. През целия ден от другата страна на улицата, пред облицованата с червеникавокафяв пясъчник кооперация имаше паркирана полицейска кола. Може би наскоро там се беше нанесъл полицай, макар Злата жена да не можеше да си представи, че средно ченге може да си позволи да плаща наемите в Мъри Хил. Но пък полицаят можеше да провежда наблюдение. Да дебне някой престъпник или луд. Мислите й се върнаха на очевидното намерение на Шефа да съсипе Новата година на съдебната медичка, на която винаги се беше възхищавала.