— Е, все пак сме в Ню Йорк. Тук и гълъбите имат джипиеси.
— А вълните на Тесла се използват, за да промиват мозъците на кълвачите — подметна Бентън.
— Че тук има ли кълвачи? — Бъргър се намръщи.
— Питай Луси за напредъка на технологиите. За експерименти, които звучат като лошите сънища на шизофреници. Само че тези неща са истина. Не се съмнявам, че Оскар ги смята за действителни.
— Не мисля, че някой се съмнява в това. Просто си мислят, че е луд. И се тревожат, че лудостта му го е подтикнала да убие приятелката си. Позовах се на някои твърде необичайни защитни средства. Пластмасов щит, залепен за гърба на мобилния му телефон. Друг пластмасов щит в задния джоб на джинсите му. Монтирана върху магнит външна антена на джипа му, без някакво определено предназначение. Детектив Моралес, още не си се запознал с него, твърди, че става дума за антирадиационно устройство. Било, момент, как беше… електромагнитен измервател.
— За откриване на електрически полета, натоварени с честоти в диапазона на крайно ниските равнища около 3 херца и ниските честоти от 3 до 30 херца. С една дума: детектор. Инструмент за измерване на електромагнитните вълни — обясни Бентън. — Държиш го в средата на помещението и можеш да установиш дали някой те наблюдава по електронен път.
— Действа ли?
— Популярен е сред ловците на духове — отговори Бентън.
6.
За трети път детектив П. Р. Марино отказа чай, кафе, газирана вода и дори вода. Тя реши да е по-настоятелна и повтори стария лаф на съпруга си:
— Вече е почти пет. Какво ще кажете за един пръст бърбън?
— Не, благодаря — отговори детективът.
— Сигурен ли сте? Няма проблем. Аз също ще си сипя.
— Благодаря, не.
Нищо не можеше да направи, затова си наля щедра доза. Ледът започна да потраква, когато остави чашата на подложката за сервиране.
— Обикновено не пия денем — каза, след като седна на тапицирания с рипсено кадифе диван. — Не съм пияница.
— Не съдя никого — отговори детектив Марино; очите му бяха вторачени в питието като в красива жена.
— Понякога човек има нужда от нещо за нервите — продължи тя. — Ще е нечестно, ако кажа, че не ме изплашихте.
Цялата се беше разтреперила дали наистина е от полицията. Показването на полицейска значка пред шпионката беше номер, който беше гледала безброй пъти в разни криминални филми, и ако операторът от 112 не беше останал на линията, за да я увери, че човекът пред вратата е легитимен, и остана и дори след като тя го пусна да влезе, детектив Марино сега нямаше да седи в хола й.
Беше едър, с обветрено лице и с червеникав тен, който я навеждаше на мисълта за високо кръвно. Почти напълно плешив, с венче нещастни сиви кичури над ушите, той имаше вида и поведението на човек, който прави всичко по трудния начин, очевидно не слушаше никого и със сигурност не беше човек, с когото да си играеш игрички. Тя беше съвсем сигурна, че може да вдигне двама бандити за вратовете и да ги запрати едновременно в другия край на стаята, сякаш са сламени чучела. Предположи, че като млад е имал впечатляващо тяло. Също така реши, че в момента е сам — за него щеше да е по-добре да е, защото, ако имаше любима и тя го пуснеше да излезе от вратата във вида, в който беше, значи или не я беше грижа за него, или й липсваше нужното домашно възпитание.
О, с какво удоволствие би му дала няколко съвета как да се облича. Ако мъжът е с едър кокал, правилото е, че евтините, особено икономично ушитите черни костюми с памучна риза без вратовръзка, плюс черни обувки с връзки и гумени подметки, го правят да прилича на Франкенщайн. Обаче тя нямаше да му предложи съвет от страх, че може да реагира по същия начин като нейния съпруг, така че внимаваше да не го оглежда прекалено внимателно.
Вместо това продължи да сипе нервни забележки, да посяга към питието си и докато отпиваше, да го пита дали не иска нещо, преди да остави чашата на подложката. Колкото повече говореше и често-често посягаше към питието, толкова повече той потъваше в мълчание, настанен върху любимото кожено кресло с падаща облегалка на съпруга й.
Инспектор Марино още не й беше казал причината за посещението си, така че тя най-сетне каза:
— Е, стига толкова за мен. Сигурна съм, че сте много зает човек. Какъв детектив казахте, че сте? Предполагам, че се занимавате с взломни кражби. Сега им е сезонът. Ако имах възможност, със сигурност щях да живея в затворен комплекс с портиер. Онова, което се случи от другата страна на улицата. Предполагам, че затова сте тук.