— Кога стана това?
— Около Деня на благодарността. После й казах, че е умряло. Беше след седмица, срещнах я случайно на улицата. Тя се разстрои много и почна да се извинява, като дори настоя да ми купи друго, стига сама да съм си го изберяла. Каза, че щяла да ми даде парите, което според мен беше твърде безучастно. Мога да видя как колелцата се въртят в главата ви. Чудите се дали някога съм била в апартамента й — не, не съм. Никога не съм влизала и в сградата и нямам и най-малката представа какво може да е търсил крадецът. Например бижута. Не си спомням да е носила скъпи бижута. Всъщност не си спомням изобщо да носи някакви бижута. Попитах я защо да искам друго кученце, с или без гаранция, от същия магазин, откъдето нейното гадже е купило Айви? Тя каза, че няма никаква гаранция и че нямала намерение да купува нещо от този магазин, но да не съм прибързвала с оценките си. Не всички магазини били толкова лоши като онзи ужасен „Дворец на домашните любимци“. Например, каза ми, веригата „Сърца и опашки“ била прекрасна и тя щяла се радва да ми даде пари, ако искам да взема кученце от някой от магазините им тук в Ню Джърси или в Ню Йорк. Прочетох хубави неща за „Сърца и опашки“ и сериозно се замислих дали да не опитам отново. Честна дума, в светлината на случилото се, бих го направила. Животинче, което да лае и да ръмжи. Крадците не влизат, ако в жилището има куче.
— Обаче ще ви се наложи да го извеждате — подхвърли детектив Марино. — Включително по тъмно. Което отваря възможности да ви окрадат или някой да влезе в сградата и право във вашия апартамент.
— Не съм наивна за безопасността — възрази Злата жена. — Ако кучето е от малките, няма нужда да се извежда. Подложките за пишкане са много добри. Навремето имах един йоркширски териер и го научих да използва леген с бентонит. Побираше се в ръката ми, но как лаеше… И хапеше за глезените. Винаги, когато се качвахме в асансьор или идваха хора, трябваше да го гушкам. Не се съмнявам, че Айви вече е била заразена с парвовируса, когато гаджето й я е купило от онзи ужасен „Дворец на любимците“.
— Кое ви прави толкова сигурна, че тъкмо нейното гадже й е купило кученцето?
— Боже мили — възкликна Злата жена, обхвана чашата си с две ръце и се замисли какво ли означава този въпрос.
Той чакаше.
— Да, прибързвам със заключенията — каза тя. — Абсолютно сте прав.
— Ще ви посъветвам нещо. Казвам го на всеки свидетел, с когото говоря.
— Свидетел?!
— Вие я познавате. Живеете срещу тях.
„Свидетел на какво?“, запита се тя, докато късаше парчетата хартиена носна кърпа и гледаше тавана. Надяваше се да няма врата към покрива.
— Престорете се, че пишете сценарий — продължи той. — Имате химикалка и лист, нали? Тери ви дава малката Айви. Опишете сцената. Аз ще седя тук, докато пишете, а после ще ми я прочетете.
7.
След 11.IX. градът реши да построи на съдебномедицинската служба петнадесететажна ДНК сграда, която приличаше на офис сграда с тъмните си стъкла. Технологиите, които включваха КТП10, ЕНП11 и ниско екземплярно ДНК профилиране, бяха толкова напреднали, че учените можеха да изследват проба с големината на седемнадесет човешки клетки. И всичко ставаше бързо. Ако на Бъргър й трябваха ДНК резултати за случай с висока степен на обществен интерес, на практика можеше да ги има след няколко часа.
— Няма необорими доказателства — каза Бъргър.
Подаде на Бентън копие от доклада, докато келнерката им доливаше кафе.
— Само твърде очевидни намеци. Вагиналните намазки на Тери Бриджис са най-объркващите от всички случаи, които ми хрумват. Няма семенна течност, а ДНК-то е от множество донори. Говорих за това с доктор Лестър, обаче разговорът не се оказа полезен. Нямам търпение да чуя мнението на Кей по въпроса.
— Прекарахте ли всички профили през КОДИС12?
— Едно попадение. И става още по-странно — на жена.
— И по каква причина е в базата данни? — попита Бентън, докато плъзгаше поглед по страниците на доклада. Той не му казваше повече от това, че д-р Лестър е предала намазки. Следваха резултатите, които Бъргър коментираше.
— Непредумишлено убийство в резултат на катастрофа през две хиляди и втора — обясни Бъргър. — Заспала на волана и блъснала дете с велосипед. Осъдена условно. Не тук, където нямаше да бъдат толкова любезни, макар да е възрастна и по време на произшествието да е била трезва като краставичка. Станало е в Палм Бийч, Флорида, макар че тук притежава апартамент на Парк авеню и е тук, докато разговаряме. Но снощи по времето, когато са убили Тери Бриджис, е била на новогодишно празненство. Не че имам някаква причина дори за наносекунда да я заподозра, че има нещо общо. Друга причина защо съдията в Палм Бийч е бил толкова снизходителен? Счупила си е гръбнака, когато блъснала детето с велосипеда. И така, имаш ли някаква блестяща идея защо ДНК-то на една седемдесет и осем годишна парализирана от кръста надолу жена е във вагината на Тери Бриджис заедно с тази на множество други люде?