— Какво искате да кажете, по дяволите? — попита той недружелюбно.
Тя го осъзна твърде късно. Не беше направила връзката, или поне не съзнателно, преди този миг. Как беше възможно? П. Р. Марино. Като Пийт Марино — същото име в колонката, която бе редактирала, форматирала и качила в интернет. Не можеше да е същият човек. Онзи Марино живееше в Южна Каролина, нали? Не работеше за Джейми Бъргър, не, със сигурност не. Жена като госпожа Бъргър не би наела мъж като него, нали? Злата жена беше на крачка да се паникьоса, сърцето й блъскаше така, че чак гърдите я боляха. Ако този Марино беше същият, за който Шефа току-що беше писал, значи нямаше работа да седи в нейната гостна в креслото с падаща облегалка на съпруга й. По всичко личеше, че той е маниакът, убил беззащитната малка Тери от другата страна на улицата.
Точно по такъв начин Бостънския удушвач намирал жертвите си. Преструвал се на дружелюбен и отговорен човек. Пиел чай и водел приятен разговор точно преди…
— Защо Скарпета? — Детектив Марино гледаше Злата жена, сякаш го беше обидила смъртно.
— Тревожа се за нея — отговори Злата жена колкото можеше по-спокойно; ръцете й трепереха толкова силно, че трябваше да сплете пръсти в скута си. — Тревожа се за цялата разгласа, която получава, и за природата на онова, за което… ъъъ… говори. То се харесва на онези, които вършат нещата, за които говори тя.
Пое си дълбоко дъх. Беше казала нещата както трябва. Онова, което не биваше да прави, бе да намекне, че е чела нещо за д-р Скарпета в интернет, особено онези колонки, които беше качила днес.
— Имам усещането, че мислите за нещо определено — каза той. — Защо не свалите картите?
— Мисля, че може да е в опасност — повтори Злата жена. — Просто предчувствие.
— Основаващо се на какво? — Той я погледна студено.
— Терористи — отговори тя.
— Терористи? — Вече не изглеждаше толкова хладен. — Какви терористи? — Не изглеждаше и обиден.
— Ами нали терористите са най-голямата заплаха напоследък.
— Вижте какво. — Пийт Марино се изправи и се извиси като гигант над нея. — Ще ви оставя визитката си и искам хубаво да си помислите. Ако ви хрумне нещо, дори да ви се стори маловажно, обадете ми се веднага. Няма значение колко е часът.
— Не мога да си представя кой би направил подобно нещо. — Тя стана да го изпрати до вратата.
— Винаги са онези, за които не може да си представите — отговори той. — Било защото са познавали жертвата, било защото не са.
8.
Киберпространството — съвършеното място да се скриеш от присмеха. Готам беше онлайн университет, където студентите виждаха талантите и интелигентността на д-р Оскар Бейн, а не смаления съд, който ги съдържаше.
— Не би могъл да е студент или група студенти — каза той на Скарпета. — Те не ме познават. Адресът ми и телефонния ми номер ги няма в указателя. Няма физически колеж, където да ходят студентите. Преподавателското тяло се среща няколко пъти годишно в Аризона. И мнозина от нас се виждат само тогава.
— А адресът на електронната ти поща?
— Има го на интернет страницата на колежа. Вероятно така е започнало. Интернет. Най-лесният начин да ти откраднат самоличността. Казах го в районната прокуратура. Обясних, че вероятно така са си осигурили достъп до мен. Моите предположения нямаха значение. Не ми повярваха и осъзнах, че може да са част от краденето на разсъдъка. Да, точно това е. Те се опитват да ми откраднат разума.
Скарпета стана от стола, прибра бележника и молива в джоба на престилката си и каза:
— Отивам от другата страна на масата, за да ти огледам гърба. Но сигурно излизаш поне малко, нали?
— До супера, до банкомата, за бензин, при лекаря и зъболекаря, на театър, в ресторанти. Когато започна, тръгнах да си сменям стереотипа. Различни места, различни часове, различни дни.
— А гимнастическият салон?
Тя развърза халата му и внимателно го свали до кръста.
— Тренирам в апартамента, но бързото ходене го правя навън. Шест до осем километра на ден шест дни в седмицата.
В нараняванията му имаше определен модел, който не я караше да изпитва по-добри чувства към него.
— Невинаги по един маршрут и по едно и също време. Смесвам нещата — добави той.
— Групи, клубове, организации, в които членуваш или с които си свързан?
— Малките хора на Америка. Онова, което се случва, няма нищо общо с МХА. В никакъв случай. Както казах, електронният тормоз започна преди три месеца. Доколкото знам.