— Нещо необичайно да се е случило преди три месеца? Нещо да се е променило в живота ти?
— Тери. Започнах да се срещам с Тери. И те започнаха да ме следят. Имам доказателство. Върху един компактдиск, скрит в апартамента ми. Ако влязат с взлом, няма да го намерят. Искам да го вземеш, когато отидеш там.
Тя измерваше ожулванията в долната част на гърба.
— Когато отидеш — повтори той. — Дадох писмено съгласие на онзи детектив. Не го харесвам. Но той ме помоли и аз дадох съгласието си, ключовете, информация за алармата срещу крадци, защото нямам какво да крия, и искам ти също да отидеш. Казах му, че искам да идеш с него. Направи го веднага, преди да са влезли. Може би вече са влезли.
— Полицията?
— Не, другите.
Когато пръстите й го докоснаха, тялото му се отпусна.
— Способни са на всичко — продължи той. — Но дори да са влезли, няма да го намерят. Не може да го намерят. Не е възможно. Дискът е скрит в една книга. „Преживелиците на психиатричния лекар“ от Литълтън Уинслоу. Публикувана през 1874 година в Лондон. Четвърта лавица във втората библиотека. Вляво от вратата в спалнята за гости. Ти си единственият човек, който знае.
— Разказа ли на Тери, че те следят и шпионират? Тя знаеше ли за диска?
— Наскоро. Не исках да се тревожи. Тя има проблеми с безпокойството. Нямах избор. Трябваше да й кажа преди няколко седмици, когато поиска да види апартамента ми, а аз не се съгласявах. Започна да ме обвинява, че крия нещо от нея, така че трябваше да й кажа. Трябваше да се погрижа да й стане ясно, че за мен не е безопасно да я заведа в моя апартамент, защото съм подложен на електронен тормоз.
— А дискът?
— Не й казах къде е, а само какво има на него.
— Тя разтревожи ли се, че нейното познанство с теб може да я изложи на опасност, независимо от това къде се виждате?
— Очевидно е, че те никога не са ме проследявали до нейния апартамент.
— От какво е очевидно?
— Казват ми къде ме следят. Ще видиш. Обясних на Тери, че те знаят за нея и че тя е в безопасност.
— Тя повярва ли ти?
— Беше разстроена, но не уплашена.
— Изглежда малко необичайно за човек, който страда от безпокойство — отбеляза Скарпета. — Изненадана съм, че не се е уплашила.
— Съобщенията от тях престанаха. Минаха седмици и те спряха. Започнах да се надявам, че вече не ги интересувам. Разбира се, те просто ме подготвяха за най-жестокото от всички неща.
— Какви са тези съобщения?
— Електронни писма.
— Ако са спрели, след като си казал на Тери за тях, може ли това да подсказва вероятността, че са били от нея? Че тя ти е изпращала тези имейли, които те карат да се чувстваш тормозен и че те шпионират? И когато си казал нещо за това, тя е престанала да ги изпраща?
— В никакъв случай. Тя никога не би направила нещо толкова отвратително. Особено на мен. Това е невъзможно.
— Как може да си толкова сигурен?
— Просто не би могла да го направи. Откъде би могла да знае, че направих отклонение, докато ходех бързо, и стигнах до Кълъмбъс Съркъл например, след като никога не съм й казвал? Как би могла да знае, че отидох в магазина за сметанки за кафето, след като никога не съм й го споменавал?
— Има ли някаква причина, заради която може да е наела човек, който да те следи?
— Не би направила подобно нещо. И след станалото няма никакъв смисъл да мислим, че е имала нещо общо с това. Тя е мъртва! Те са я убили!
Стоманената врата леко помръдна и очите на пазача се показаха в отвора.
— Добре ли сте?
— Всичко е наред — отговори Скарпета.
Очите изчезнаха.
— Обаче имейлите са спрели — каза тя на Оскар.
— Той подслушва!
— Оскар, ти повиши тон. Трябва да останеш спокоен, защото иначе ще се върне и ще стои при нас.
— Направих копие от вече получените и изчистих всичко от моя компютър, така че да не могат да влязат и да ги изтрият или променят, за да изглежда сякаш лъжа. Единственият запис на оригиналните имейли е на диска в книгата. „Преживелиците на психиатричния лекар“ от Литълтън Уинслоу. Аз събирам стари книги и документи.
Скарпета направи снимки на ожулванията и следите от нокти в дясната долна част на гърба.
— Основно психиатрия и теми свързани с нея — продължи той. — Много книги, включително една за „Белвю“. Аз зная повече за това място, отколкото хората, които работят тук. Моята колекция за „Белвю“ ще ти се стори много интересна, и на съпруга ти също. Може би някой ден ще ти я покажа. Можеш да я вземеш назаем. Тери много се интересуваше от историята на психиатрията, беше омаяна от хората. От малка се е интересувала от хората и защо правят онова, което правят. Казваше, че може да седи на летище или в парка цял ден и да гледа какво правят хората. Защо носиш ръкавици? Хондродистрофията не е заразна.