— Заради твоята безопасност.
Това беше и не беше така. Тя искаше латексова преграда между своята и неговата кожа. Той вече беше пресякъл границата между тях. Още преди да го беше видяла, вече я беше прекосил.
— Те знаят къде отивам, местата, на които съм бил, къде живея — каза той. — Но не и апартамента. Не и жилището от червеникавокафяви тухли на Тери. Не и Мъри Хил. Никога не съм имал някаква причина да смятам, че знаят нещо за нея. Никога не са показвали това място, когато са ми позволявали да разбера къде съм бил в определения ден. Защо не го показваха? Та аз ходя там всяка събота.
— Винаги по едно и също време?
— В пет.
— Къде в Мъри Хил?
— Недалече оттук. Може да се иде и пеша. Близо до театър „Лоу“. Понякога ходехме на кино и хапвахме хотдог и картофки със сирене.
Гърбът му потреперваше, когато го докосваше. От него бликаше тъга.
— Никога не съм имал основание да смятам, че са ме проследили до Мъри Хил или до друго място, където сме били заедно — обясни той. — Нямах представа. Иначе щях да направя нещо, за да я защитя. Може би щях да успея да я убедя да напусне града. Не го направих. Никога не бих я наранил. Тя е любовта на моя живот.
— Имах намерение да попитам. — Хитрото хубаво лице на Бъргър изучаваше Бентън. — Щом Кей е леля на Луси, това прави ли те неин вуйчо? Или чичо, както е прието да се казва сега? Тя казва ли ти „чичо Бентън“?
— Луси не слуша нито чичо си, нито леля си. Надявам се, че теб ще те послуша. — Бентън много добре знаеше какво прави Бъргър.
Мушкаше го и го предизвикваше. Искаше да повдигне въпроса за тази проклета клюкарска колонка, да си признае и да се остави на милостта на нейния съд. Но той беше взел решение. Нямаше да направи нищо доброволно, защото не беше сторил нищо лошо. Когато му дойдеше времето, с лекота би могъл да се защити. Можеше да обясни мълчанието си и да го оправдае, като й припомни, че от правна гледна точка Марино нито е следствен, нито му е повдигнато обвинение. И че самият той не може да нарушава личната сфера на Кей.
— Луси получи ли лаптопите?
— Още не, но ще ги получи. И щом установи подробностите за имейл абонаментите, ще идем при доставчиците и ще вземем паролите, включително паролата на Оскар. Когато се срещнете с нея, за да обсъдите какво възнамерява да…
— Още не съм се срещала с нея — прекъсна го Бъргър. — Само говорихме за кратко по телефона. Изненадана съм, че така и не спомена, че се е преместила в града. Но като се замисля, не би трябвало да съм изненадана. — Посегна към кафето. — Трябваше да науча от други източници, че наскоро се е преместила тук и е създала своя собствена фирма. Тя много бързо си изгради име, така че реших да я помоля да помогне в този особен случай.
Отпи глътка кафе и остави голямата чаша на масата; движенията й бяха обмислени и преднамерени.
— Трябва да разбереш, че с него не контактуваме често — каза тя.
Имаше предвид Марино. Кръстосаният разпит беше започнал.
— След като зная, каквото зная — продължи тя, — не мога да си представя, че Луси му е казала, че е тук, или че изобщо е имала някакъв контакт с него. Дори, че изобщо знае, че той е тук. Ти защо не й каза? Или правя непочтено предположение? Каза ли й?
— Не.
— Невероятно. Тя се премества в Ню Йорк и ти изобщо не й казваш, че той е тук. Жив и добре в моя прокурорски екип. И може би тайната му щеше да остане запазена малко по-дълго, ако нямаше нещастието да се окаже човекът, приел обаждането на Оскар миналия месец.
— Луси все още е в процес на подготовка и не е участвала в много случаи — обясни Бентън. — Няколко в Бронкс и Куинс. Този ще й е първият в Манхатън или казано другояче, с твоята служба. Разбира се, в даден момент двамата с Марино щяха да научат един за друг. Очаквах това да стане естествено и професионално.
— Бентън, нищо подобно не си очаквал. Ти напълно отхвърляш действителността. Взел си погрешни и отчаяни решения и не си обмислил неизбежните последици. И сега твоите две успоредни линии започват да се събират. Трябва да е неописуемо чувство да местиш хората като пешки само за да се събудиш един ден и да осъзнаеш, че заради една банална клюкарска колонка сега твоите пешки са предопределени да се сблъскат и вероятно да се елиминират една друга от шахматната ти дъска. Нека се опитам да обобщя какво се е случило.