Мобилният телефон на Бъргър започна да звъни.
— Трябва да се каже на Кей, че Марино е тук — подхвърли тя, докато си слагаше безжичната слушалка. Послуша няколко секунди и лицето й се разкриви от гняв. — Ще видим. Това е напълно неприемливо. Дали съм го очаквала? Е, това сега се превърна в модел, но се надявах, че… Не, не, не мога. Със сигурност не и в този случай. Да. Наистина бих предпочела да не… Да, тя е, но поради определени обстоятелства се колебая… Да, видях я. Кой по дяволите не я е виждал? — Погледна към Бентън. — Тогава може би разбираш защо не искам да правя това… Да, чувам те. Разбрах недвусмислено още първия път, когато го каза. Предполагам, че мога да разбера дали е склонна да ти звънне. Но не бих я обвинявала, ако иска да се махне колкото може по-скоро оттук и да хване последния самолет за „Лоугън“…
И затвори.
Бяха на тротоара пред болницата. Беше почти четири, много студено и започваше да се стъмва. Дъхът им беше гъст като пушек.
— Марино не иска да наранява хората — почувства се длъжен да каже Бентън. — Не е искал да се случи онова, което стана.
— Казваш, че не е искал да го прави, когато е насилил Кей. — Бъргър делово си сложи сиви огледални очила, които скриха очите й. — Или онова, което днес е в интернет, е невярно? Ще ми се да го беше пратил в друга служба, а не в моята. Той е изцяло зает с този шибан случай и не можем дълго да ги държим далеч един от друг. Трябва да говоря с нея.
— Онова нещо в клюкарската колонка създава погрешно впечатление.
— Съдебномедицински езиковед ще си има цял ден работа с това изявление. Но аз ще го приема на доверие. Написаното в интернет е пълна измислица. Радвам се да го чуя.
Сложи си ръкавиците от ярешка кожа и вдигна яката на късото си визонено палто.
— Не съм казал, че е напълно невярно — възрази Бентън и се загледа в далечния Емпайър Стейт Билдинг, осветен в червено и зелено за празниците. Предупредителният маяк просветваше на върха му да подсеща самолетите да стоят настрана.
Бъргър сложи ръка на рамото му.
— Виж — започна с по-мил тон, — трябваше да ми кажеш, че истинската причина Марино да напусне Чарлстън и Кей е онова, което й е направил. Разбирам какво ти е причинило това. От всички хора аз би трябвало да зная най-добре.
— Ще се оправя.
— Бентън, нищо няма да оправиш. Онова, което трябва да направиш, е да продължиш напред. Всички трябва да продължаваме напред и да мислим при всяка крачка, която правим.
Дръпна ръката си от рамото му и той почувства жеста като отхвърляне.
— Удивителното е, че си готов да направиш всичко, за да му помогнеш — добави Бъргър. — Трябва да призная, че се държиш наистина приятелски с него. Но ако говорим за мотива? Моето предположение? Ти си се надявал, че като му помогнеш, като го прикриеш, онова, което е направил, ще стане недействително. Обаче сега светът знае. Искаш ли да се опиташ да отгатнеш колко обаждания имах днес заради тази шибана колонка?
— Би трябвало да го попиташ. Бил е пиян. Не го уволнявай.
— Всеки изнасилвач, когото съм вкарала зад решетките, е бил пиян, надрусан или и двете, или е било по взаимно съгласие, или тя е започнала, или не се е случвало. Няма да го уволня, освен ако сам не си го изпроси. Реших, че това е битката на Кей. Не твоя, не на Луси. Обаче се страхувам, че не е много вероятно Луси да погледна на нещата така.
— Кей се справи със станалото.
Пъхнала ръце в джобовете си, за да се предпази от студа, Бъргър поклати глава.
— Така ли? Тогава защо е това голямо криене от нея, че той работи за мен? Защо е това пазене на тайна? Смятах, че е заради това, че си е зарязал работата, защото така се е отървал от теб и Кей, тъй като е ревнувал — което винаги е било толкова явно, колкото Емпайър Стейт Билдинг, върху който явно си се съсредоточил в момента. Решил е, че е време да се освободи от нея и да продължи нататък. Каква глупачка съм била. Така и не звъннах на Кей за потвърждение на онова, което ми каза. Не поисках препоръки, защото ти имах доверие.