— Ами… бельото й. Тя обичаше луксозното бельо и да се облича по много секси начин. Но когато връзвах ръцете й със сутиена например, винаги го правех хлабаво, за да не я нараня. Просто идея, фантазия, никога не беше наистина. Никога не съм я пляскал, душил или нещо подобно. Само се преструвахме.
— А ти? Тя правила ли е тези неща с теб?
— Не, аз ги правех на нея. Да съм силен и властен. Тя харесваше това — да се възползваш от нея, но само представата, не наистина. Беше много, много секси и възбуждаща, и ми казваше точно какво иска, аз го правех и винаги беше удивително. Винаги имахме удивителен секс.
— Прави ли секс снощи? Важно е, затова питам.
— Как бих могъл? Тя си беше отишла. Беше толкова ужасно, когато влязох и я намерих… О, боже! О, боже!
— Съжалявам, че трябва да задавам тези въпроси. Разбираш ли защо са важни?
Той кимна и си избърса очите и носа.
— Снощи беше студено. Защо ти беше да оставяш палтото си в колата? Особено след като всички лампи са били изгасени и си бил загрижен.
— Свалих си палтото, за да я изненадам.
— Да я изненадаш?
— Тя ме харесваше по тесни потници. Вече ти казах. Дори си мислех дали да не го сваля, докато тя ми отваря. Бял потник. Исках да отвори вратата и да ме види по потника.
Твърде много обяснения. Палтото му беше в колата по друга причина. Оскар лъжеше и го правеше лошо.
— Имам ключ от вратата на сградата. Влязох и звъннах на вратата на апартамента.
— Имаш ли ключ за апартамента или само за входната врата на кооперацията?
— Имам и за двете врати, обаче винаги звъня. Не влизам направо. Позвъних и изведнъж вратата се отвори широко, онзи човек се нахвърли върху мен, дръпна ме вътре и тресна вратата. Той я е убил. Същият човек, който ме следеше, шпионираше и тормозеше. Или един от тях.
Промеждутъкът от двадесет и четири часа съответстваше на раните му. Обаче това не означаваше, че Оскар казва истината.
— Къде е сега палтото ти? — попита Скарпета.
Той гледаше вторачено в стената.
— Оскар?
Той гледаше стената.
— Оскар?
Той отговори, без да отмества очи от стената:
— Където са го занесли. Полицията. Казах, че могат да вземат колата ми, да я претърсят, да правят, каквото поискат. Но не позволих да ме докоснат. Казах им, че трябва да те докарат тук. Никога не бих я наранил.
— Разкажи ми повече за човека, който е бил в жилището.
— Бяхме близо до вратата и беше пълна тъмница. Той ме удряше с пластмасово фенерче. Скъса ми потника. Целият е накъсан и кървав.
— Каза, че било пълна тъмница. Откъде тогава знаеш, че е било фенерче?
— Когато отвори, ми светна с него в очите, заслепи ме и след това ме нападна. Започнахме да се боричкаме.
— Той каза ли нещо?
— Чувах само тежкото му дишане. След това той побягна. Носеше широко кожено палто и кожени ръкавици. Вероятно няма никакви наранявания. Хитър мръсник.
Оскар беше хитрият, след като предлагаше обяснения на незададени въпроси. И лъжеше.
— Затворих вратата и я заключих, после запалих всички лампи. Започнах да викам Тери. Усещах врата си така, сякаш ме е драла котка. Надявам се, че няма да получа възпаление. Може би трябва да ми дадеш антибиотик. Радвам се, че си тук. Трябваше да си тук. Казах им. Всичко стана толкова бързо, беше толкова тъмно… — Той отново започна да хълца. — Виках Тери…
— Фенерчето — подсети го Скарпета. — Светеше ли по време на боричкането?
Той се поколеба, сякаш това изобщо не му беше хрумвало.
— Сигурно го е изгасил. Или се е счупило, докато ме удряше. Може би той е част от някаква група на смъртта. Не знам. Не ме интересува колко са умни. Няма съвършено престъпление. Ти винаги цитираш Оскар Уайлд: „Никой не извършва престъпление, без да направи нещо глупаво“. С изключение на теб. Ти би могла да се измъкнеш. Само някой като теб може да извърши съвършеното престъпление. Казваш го непрекъснато.
Тя не можа да си спомни някога да е цитирала Оскар Уайлд, а и никога не беше казвала, че може да извърши съвършеното престъпление. Би било глупаво и много възмутително да каже подобно нещо. Огледа няколко следи от нокти по мускулестото му ляво рамо. Приличаха на лунни сърпчета.
— Той е направил грешка. Трябва да е направил поне една. Зная, че можеш да я откриеш. Винаги казваш, че можеш всичко да откриеш.
Това също не беше казвала никога.
— Може би е гласът ти или начинът, по който се изразяваш. Липсата на преструвка у теб. Ти си красива. — Той сви юмруци в скута си. — Сега, когато те виждам лично, мога да кажа, че това не е в резултат от работата на гримьори или съвършения ъгъл на камерата. — Различните му очи се впиха в лицето й. — Малко като Катрин Хепбърн, само че ти си руса и не толкова висока.