Би могла все пак да прости на Господ, който имаше цяла вселена служители и ученици, за които да се грижи. Обаче изпитваше по-малко снизхождение към Шефа, който имаше само нея. Нещо свързано с днешното посещение на детектив Марино доведе до тази яснота. Макар че Злата жена беше готова да признае, че всъщност Шефа я е създал, и че изпитваше благодарност към него, същевременно беше сърдита. Беше се подписала за унищожаването на живота си. Нямаше ни куче, нито приятели, не смееше да пътува или да се включва в откровени разговори и нямаше гости — освен неканени. Единствената жена, която би могла да нарече позната, беше убита снощи.
При какви ужасни условия беше приела да живее живота си. А той беше къс. Можеше да свърши, и то по ужасен начин, само за миг. Шефа беше себичен използвач, безсърдечен и напълно непочтен. Без Злата жена Шефа нямаше да може да пълни интернет страницата с онова, което тя избираше от хилядите клюкарски имейли, снимки, чудати груби коментари и злостните подмятания, изпращани от почитателите. Злата жена вършеше цялата работа, а Шефа получаваше похвалите, макар почитателите да не знаеха кой е той.
Злата жена седеше пред компютъра, пердетата бяха дръпнати, така че да не трябва да гледа сградата от другата страна на улицата и да мисли за ужаса, който се е случил там. Не искаше да вижда полицейската кола, която все още беше паркирана пред кооперацията на Тери, и полицая в нея да докладва на детектив Марино, че свидетелката, с която е разговарял, шпионира през прозореца. Макар че щеше да се зарадва на още едно посещение, не можеше да си го позволи. Марино вече я подозираше. Беше сигурна, че смята, че е видяла нещо миналата вечер, и след като проведе едно малко търсене в интернет, вече разбираше защо.
Смъртта на Тери беше твърде голяма мистерия, при това много грозна. Никой не казваше как е умряла, само споменаваха, че русият мъж с жълтата роза, на когото не много отдавна Злата жена беше казала „здравей“, е затворен в „Белвю“ също като Сина на Сам14, когато го хванаха, а съдебният лекар, който беше провел аутопсията на Тери, не даваше никакви подробности. Сигурно бяха ужасяващи. Случаят вероятно имаше огромно значение, защото д-р Кей Скарпета наистина беше повикана да помогне. Така се смяташе, защото днес следобед била видяна на летищата „Лоугън“ и „Ла Гуардия“, след това била зърната в „Белвю“: теглела куфар с едно клатушкащо се колелце, очевидно на път да се срещне със своя съпруг, съдебномедицински психолог в затворническото отделение, където държаха гаджето на Тери.
Нямаше съмнение, че Шефа ще извлече още една колонка от д-р Скарпета, а това беше много лошо. Навсякъде блогове отговаряха на пуснатите днес в интернет две колонки и мненията драматично се различаваха. Докато доста голямо число хора смятаха за позор разкриването на сексуалното насилие срещу Скарпета, независимо дали от детектив Марино или сестра Поли, имаше и доста други, които искаха още:
„Подробности! Подробности!
Защо някой ще счупи моливите на малко дете?
Жени като нея направо си го просят. Затова са привлечени от престъпленията.
Изненадан съм от детектива, но не и от монахинята.“
След тръгването на детектив Марино Злата жена се оказа необичайно немотивирана и беше по-добре да зареже това и да се захваща да пресява най-скорошната информация и снимки, изпратени от почитателите, със слабата надежда, че ще има нещо важно, което може да качи в интернет или да премести в папката на Шефа за проучване.
Отвори страницата и започна да трие десетките изтъркани клюкарски случки, предполагаеми срещи, снимки, направени с мобилни телефони, докато не стигна до мейл, изпратен преди няколко часа. Начаса се развълнува от заглавието, но въпреки това изпитваше съмнения: „НЕВИЖДАНА СНИМКА! МЕРИЛИН МОНРО В МОРГАТА!“.
Нямаше съобщение, а само едно приложение. Злата жена свали снимката и докато тя се появяваше на екрана, почувства тръпка, която я накара да разбере какво имат предвид хората, когато казват, че настръхват целите.
— Боже мили! — промърмори тя. — Майчице Божия!
Голото тяло на Мерилин Монро беше проснато като парцалена кукла върху лъскавата стоманена маса за аутопсии, русата й коса беше залепнала на мокри кичури около мъртвото лице, леко подпухнало, но разпознаваемо. Злата жена започна да щрака като луда с мишката, за да увеличава всеки детайл, точно както щяха да правят почитателите. Зяпаше, после увеличаваше, после позяпа още сбръчкването и сплескването на някога прекрасните гърди на филмовата богиня, предизвикано от ужасните следи на шевовете, които вървяха от ключиците до вдлъбнатината между гърдите и след това надолу по някога разкошното й тяло покрай стари хирургически белези и сред пубисните косми. Прочутите й устни и сините й очи бяха затворени. А при най-голямото увеличение, което нейната програма можеше да предложи, Злата жена попадна на истината, която светът винаги беше искал и със сигурност заслужаваше.