И като притвори очи, то ушите на славянина се отвориха, та той чу гласовете на тюркута и на болгарите. И без да разбира езика им, славянинът почувства стаената мощ и страст в тези гласове, та се заслуша в тях.
А тюркутът изрече:
— Аз съм Истеми, син на Песах, тументаркан на великия каган на хазарите, който ме изпрати да ти кажа важна вест.
А говореше езика на тюркутите. Тогава хан Кубрат обърна лице към Аспарух и каза:
— Сине, попитай го защо не говори на езика на хазарите!
И Аспарух изрече на тюркутски думите на баща си. И Кубрат слушаше любимия глас на сина си. А Истеми отвърна:
— Тюркут съм.
А Кубрат накара Аспарух и Аспарух каза:
— Свършиха ли се хазарите, които ние разбираме, защото говорят нашия език, та изпратиха тебе, чужденеца?
И когато говореше на Аспарух, в гласа на хан Кубрат се чу далечен звън на желязо, защото гневът му се събуждаше.
А тюркутът отвърна:
— Аз съм дясната ръка на Иви Шегун хан, ябгукаган на хазарите.
И ябгукаган ще рече вторият човек след кагана.
Кубрат запита чрез устата на Аспарух.
— Не беше ли този Иви Шегун хан каган на западните тюркути? И не го ли прогониха Танците, а каганатът остана в ръцете на Хелу Шаболо хан от рода Дулу? Ние чухме, че се е обесил след бягството си.
А хан Кубрат беше от рода Дулу. И тюркутът навярно щеше да пребледнее, ако може да побледнее одран човек, но успя да се сдържи и само каза:
— Чуй вестта, която ти нося.
А Кубрат не вдигна ръка и не кимна, само се приготви да слуша. И в шатрата влезе стар човек с дълга до земята дреха. И когото и в шатрата да попитаха, той щеше да отговори, че този човек е евреин. Той беше мършав и вече прегърбен, а космите по лицето му растяха зле, на кичури — под носа, по страните му и по врата, та трудно можеше да се каже, че евреинът е брадат. И очите му бяха бистри и умни. Евреинът се поклони няколко пъти на Кубрат бързо и припряно и коленичи, а личеше, че би паднал и по очи, но се страхуваше повече от тюркута, отколкото от хана. И той държеше в ръцете си сандъче. И тюркутът отвори сандъчето, както беше в ръцете на евреина, та измъкна свитък. И като се изпъчи, заговори, все едно че чак сега отваряше уста:
— Хане на болгарите, моят господар, великият каган на хазарите, повелителят на двадесет и седем народа и обладателят на двадесет и седем жени, изпрати мене, тументаркана Истеми, син на Песах, за да ти кажа, че нашите жреци откриха книгата, в която е записано завещанието на нашия общ праотец Аугар…
Истеми протегна към хана ръката си, в която държеше свитъка, като изрече:
— Ти ще прочетеш в този свитък, че нашият общ прадядо Аугар признава за свои седем синове, от чиито чресла са произлезли народите на тюркутите, хазарите, хуните, болгарите, аварите, маджарите и уарите. И в този свитък нашият праотец пише, че на каквато и земя един от тези народи да пасе стадата си, то тази земя е обща за всички синове…
Никой не повтаряше на болгарски словата на тюркута, защото самият хан и хората му говореха езика на тюркутите, пък който не го говореше, разбираше го, защото тюркутският приличаше на езика на болгарите.
И така — десет години тюркутската конница като тъмен облак висеше оттатък източния граничен окоп и най-после от облака се чу гръм. И приличаше, че ще ливне дъжд и ще се вдигне буря, но и не се разбираше още дали ще има дъжд и буря. Защото тюркутът говореше за някакъв общ праотец и за някакви завети. Ще рече, зъбеше се, но не хапеше. Ще рече, трябваше да се изчака, за да се разбере откъде духа вятърът и дали този вятър ще довее облака над болгарските степи, или дъждът ще се излее върху чужди глави.
Но на канартикина Баян му стигаше дръзкият глас на тюркута, за да пристъпи напред и да изтръгне свитъка от ръката му. И да му рече:
— А не пише ли твоят дядо Аугар, че са общи конете ни, шатрите ни, жените ни?
И тюркутът оголи черни зъби. И се чу приглушено дрънкане на оръжия, защото хората от дясната страна се размърдаха. И гепардът, и леопардът лениво се изправиха.
Но се изправи и хан Кубрат, слезе от стъпалата на престола и спокойно пое свитъка от ръката на сина си. Защото щом имаше някой да гори от гняв като огън, то ханът трябваше да бъде хладен като лед. И Кубрат каза:
— Благодаря на твоя господар за скъпия свитък.
И като се обърна към пратениците, а после към своите хора, рече още: